Това бе, накратко представена, биографията на Петър Парчевич. Изложените факти, както и много други, могат да бъдат намерени в Интернет.
Във втората част на очерка за Петър Парчевич бихме искали да споделим думи, които днес най-вероятно са напълно непознати извън тесния кръг на специалистите.
Вярваме, че това би било интересно, а и откроило отношението на предците към личността на Петър Парчевич.
* * *
„Петър Парчевич, от Чипровци, потомък на прочут български дворянски род, човек опитен, учен и красноречив, отлично знаещ гръцки, латински, италиански, румънски и арменски езици. … Парчевич трябва да се смята като най-велик българин на XVII век.”
(акад. Константин Иречек, „История на българите”, 1876 г.)
„Той е бил тип човек много рядък, с патриотичен плам за всичко, което може да донесе полза за неговото Отечество.”
(Владислав Марковски, из епилога на издание за Петър Парчевич, 1885 г., Краков).
„Петър Парчевич е велик български родолюбец и неуморим поборник за свободата на България.“
(Лука Касъров, „Енциклопедически речник“, 1905 г., Пловдив)
* * *
През пролетта на 1924 г. в България усилено била обсъждана идеята за тържествено отбелязване на 250 години от кончината на Петър Парчевич.
По този повод, на 18 май 1924 г. софийският „Дневник” публикувал статия на първа страница. Тя била озаглавена „Парчевич. По случай 250 години от смъртта на този велик българин.”, а неин автор бил М. Попов.
Статията започвала със следните думи:
„Културните народи ценят високо своите велики мъже. Те не забравят и най-скромните си дейци и им отдават при всеки даден случай заслужената почит. Ние българите, лишени от всякаква традиция, не ценим и не си спомняме дори и за най-добрите наши родолюбци.
Един велик български родолюбец и неуморим поборник за свободата на България в миналото бе нейният безкористен син Петър Парчевич. Само една третостепенна улица в столицата напомня за него, но това е твърде малко. Трябва нещо повече да направим за този толкова идеално служил на родината си българин.
В своята „История на българите“ Иречек сочи Парчевича като най-велик българин от XVII век. Съдейки по неговата дейност, Парчевич, наравно с Паисия, Раковски и Каравелова е една светла фигура в новата ни история.
На 23 юли т. г. се навършват 250 години от смъртта на великия български патриот. По този повод мислим не ще бъде зле да припомним неговата политическа дейност и заслуги към българския народ, който трябва да даде по един или друг начин израз на своята дълбока признателност.“
в-к „Дневник”, 18 май 1924 г.
Десет дни по-късно, в-к „Слово” публикувал също на първа страница статия по темата. Тя носела заглавие „За един наистина велик българин”, а неин автор бил проф. Никола Милев – един от най-изтъкнатите български историци.
Статията започвала със следните думи:
„Във в. „Дневник” М. Попов напомни неотдавна, че на 23 юлий т. г. се навършват 250 години от смъртта на Петър Парчевич и се застъпва за подобаващо чествуване паметта на тоя велик българин. Същата мисъл, както узнавам, са имали и младите български католици.
Идеята е отлична и трябва да се изрази в дело. Защото в дългата и сурова зима на нашето духовно и политическо робство, образът на Петър Парчевич сияе като ясна звезда на мрачно небе. Малцина българи, за съжаление, знаят кой е Петър Парчевич, – а всички би трябвало да разберат кой е и да въздигнат в култ спомена за него.
Още от Историята на Иречек, в която данните за личността и ролята на Парчевич са по необходимост кратки, се вижда, че той не е бил обикновен човек. … Оригиналните документи, които аз можах да използвам … и ония, които през 1920 – 1921 г. имах под ръка в Рим (между тях голяма част Парчеви писма), като допълват биографията на този предтеча на нашите дейци от възраждането, ни указват, че ние имаме работа с един забележителен мъж, с един наистина велик българин. …
Болестта дебнела при това изтощеното му тяло и на 23 юлий 1624 година, на 62 годишна възраст в Рим той склопил очи. Той умря в борба за злочестото си отечество, с мисъл за него. Отечеството е длъжно да отдаде почит на неговата памет.”
в-к „Слово”