Поднасям съжаления, че коментарът ми за статията ще бъде силно критичен, даже следващото изречение би прозвучало омаловажаващо относно труда на автора, но случаят не оставя особен избор. За мен (подчертавам личното възприятие, а не всеобщо валидна оценка) текстът прилича на януарските домати – с приличен маркетингов вид, но съмнителна хранителна стойност.
Разбира се, следва да бъде насърчаван интересът към обществената дейност на спортните клубове през ранните техни десетилетия. Даже е задължително – заради светлия им граждански пример.
Но е и задължително, наред с това, поднасяната информация да бъде всеобхватна (каквато е заявката в заглавието на статията), а не частична, и най-важното – да бъде достоверна.
За тази статия, уви, това далеч не може да се каже. Първо, оскъдни са нейните конкретни факти – точно три на брой, които показват обществена дейност на пловдивските клубове (една инициатива на Левски и две на Ботев).
Огромната част на текста се заема от принципно-теоретични размишления. Включително, около една трета е посветена на спортни успехи, макар те да нямат общо с темата на статията. Тоест, създават впечатление за неуместен пълнеж. При това, от спортните постижения са разгледани само тези на национално ниво, и то – само в една от надпреварите.
Ала това „тунелно виждане” намирам все пак за безобидно, на фона на лошите новини, които тепърва предстоят.
Разбира се, следва да бъде насърчаван интересът към обществената дейност на спортните клубове през ранните техни десетилетия. Даже е задължително – заради светлия им граждански пример.
Но е и задължително, наред с това, поднасяната информация да бъде всеобхватна (каквато е заявката в заглавието на статията), а не частична, и най-важното – да бъде достоверна.
За тази статия, уви, това далеч не може да се каже. Първо, оскъдни са нейните конкретни факти – точно три на брой, които показват обществена дейност на пловдивските клубове (една инициатива на Левски и две на Ботев).
Огромната част на текста се заема от принципно-теоретични размишления. Включително, около една трета е посветена на спортни успехи, макар те да нямат общо с темата на статията. Тоест, създават впечатление за неуместен пълнеж. При това, от спортните постижения са разгледани само тези на национално ниво, и то – само в една от надпреварите.
Ала това „тунелно виждане” намирам все пак за безобидно, на фона на лошите новини, които тепърва предстоят.