С всички страници на поредицата от статии имахме желание да предложим едно възможно име за новата трибуна. Правейки го, вложихме голямо старание това предложение да бъде аргументирано.
Посочването на основания в негова полза смятаме за задължително и за факт, който дава тежест и легитимност на предложението. Но и нещо повече: обосноваването на името „Петър Парчевич“ е израз на уважение към едноименния спортен клуб и неговия патрон, а заедно с това и към общността от привърженици на „Локомотив“.
Предлагайки това име за новата трибуна ние ясно осъзнаваме факта, че локомотивската общност има в този момент шанс, какъвто не се открива никак често и далеч не пред всеки български клуб.
А именно: да изберем име за трибуна на стадиона ни, което свързва клубната история и националната. Можем да направим това с абсолютно правомерни исторически основания.
Въпросът е: искаме ли да го направим?
И накрая, в духа на удивителните съвпадения, довели ни дотук (като това, че стогодишнината на „Парчевич“ е и моментът на въвеждане в експлоатация на южната трибуна), ще споделим една наша метафора.
Макар позабравен или недооценяван, но Петър Парчевич продължава да получава почитта, която му дължим. Така, от 14 юни 2016 г. в най-южната част на планетата, Антарктика, един рид се извисява, носейки името „Петър Парчевич“.
Струва ни се, че също толкова гордо би носила това име и току извисилата ръст южна трибуна на нашия стадион!