Насочвайки се към финалните думи на поредицата статии за клуба „Петър Парчевич“ и неговия патрон, бихме искали да споделим впечатлението за сякаш цикличност във времето на сходни процеси, събития, моменти.
Така, преди век двама интелектуалци – М. Попов и проф. Иван Милев – бяха споделили горчивината си за това, че Петър Парчевич е забравен, а той е „един велик български родолюбец и неуморим поборник за свободата на България.“.
И още: „Малцина българи, за съжаление, знаят кой е Петър Парчевич, – а всички би трябвало да разберат кой е и да въздигнат в култ спомена за него.“.
Но нима не е същото и днес?
През 2014 г. в интервю за Националното радио директорката на ОУ „Петър Парчевич“ в Чипровци огорчено споделя:
„Много е болно, че за българите името Петър Парчевич е свързано само с една уличка в София близо до НДК. В учебниците има съвсем малък текст, само в колонките отстрани, съвсем малко информация за католишката пропаганда по българските земи през 17 век, за Парчевич …
Ние ще разпратим чрез Регионален инспекторат по образованието в Монтана информация и материали за Петър Парчевич и за училището, което носи името му. Тази информация ще бъде разпратена и до други училища, за да знаят учениците за своето минало и да се гордеят.”
* * *
През 1945 г. клубът ни приобщил спортния клуб „Петър Парчевич“, който към онзи момент бил представителен за католическата общност в Пловдив. Включително и днес тази връзка намира проявления.
Така, един от любимците на черно-бялата публика (вероятно за вечни времена) имал обичая често да посещава католическата църква „Св. Дух“ в ж. к. „Тракия“. При споменаване на неговото име потрепва всяко локомотивско сърце – това е Ален Ожболт.
А буквално преди броени дни друг „черно-бял” любимец, Йосип Томашевич, избра същата църква за своята венчавка.