Когато се избира име за новата трибуна на стадион „Локомотив” съществено важно е, всъщност е задължително да се обсъди дали тя да не бъде кръстена на някоя клубна легенда.
Но още с формулиране на подобно допускане изниква и трудността: как да бъде избран един-единствен човек измежду мнозина заслужили?
Отговорът на този въпрос е нелек, защото евентуалните аргументи за принос към „Локомотив” може да са различни по съдържание, но биха имали еднаква тежест.
Така че въпросът остава: как да бъде избран един-единствен човек за сметка на всеки измежду останалите достойни?
Защото, в крайна сметка, трибуната е една, а онези, които заслужават тя да носи тяхното име, са мнозина.
* * *
Разсъждавайки върху потенциален избор на клубна легенда като „кръстник“ на новата трибуна, инициаторите на предложението за „Петър Парчевич“ генерираха една идея. Чрез нея, ако тя се възприеме, на всяка от заслужите личности в клубния летопис ще бъде отдадена почит.
Новите трибуни на стадиона са така конструирани, че имат носещи колони. На „Бесика“ те са 12 на брой, а общо за целия стадион ще бъдат 64.
Извисяващите се колони, чиито основи са дълбоко в земята, могат да символизират устои – които крепят, в метафоричен смисъл, клубния дом. Всяка от тях би могла да се посвети на личност от клубния летопис. На всяка колона може да се постави табела със снимка и биография.
Така историята на „Локомотив“ ще бъде визуално разказана, тя ще се разгръща пред очите на привържениците при всеки мач. А тези достойни личности, всеки със своето име и колона, ще обгръщат и бъдат пазители на нашия дом.
Така в него ще има място за абсолютно всеки заслужил.
И никой няма да бъде пренебрегнат или забравен.
Струва ни се, че, включително и от тази гледна точка, името „Петър Парчевич“ звучи подходящо. Защото новата трибуна ще носи име не на конкретна личност от историята на „Локомотив“, а с него би се отдала почит към приноса на цял спортен клуб, влял се в „Локомотив“.
Разбира се, европейската практика (или поне английската) дава примери за кръщаване трибуни на личности, не на клубове. Ала европейската практика не познава такова главоломно обединяване на спортни клубове, каквото властта след 1944 г. предприела.