Вторият подход тръгва в противоположна на формалните признаци посока, насочвайки се към съдържанието. Той търси индивидуализиращото и отличителното. При него стремежът е името на трибуната да изразява свързаност с историята на клуба, а понякога на града или региона.
Трибуните „Сър Алекс Фъргюсън” в Манчестър или „Коп” в Ливърпул са два примера за такъв тип именуване.
Философията, заложена в този подход, може да се илюстрира и с „Локомотив” Пловдив. Така, трибуна „Спортклуб” е име, свързано с клубната история, а „Бесика” – с историята на Пловдив.
Поне за традициите на Англия, може да се каже, че вторият подход е продължение на първия, доколкото в самото начало футболните трибуни са били именувани според формални признаци.
Когато отминали десетилетия обаче и се натрупала клубна история, трибуните започнали да бъдат преименувани на някоя заслужила личност.
Пример за това е цитираната вече „Сър Алекс Фъргюсън“ на „Олд Трафорд“ (бивша Северна трибуна, преименувана през 2011 г.) или „Били Бондс“ на „Лондон стейдиъм“ (бивша Източна трибуна, преименувана през 2019 г.).
Впрочем, този тип преименуване на трибуни изглежда, че е част от естествения ход на градската топонимия. Нека приведем аналогия с Пловдив от началото на 20-и век.
Той имал улица „Станционна“, наречена така, защото водела към железопътната гара („станцията“). Ала при тържественото посрещане на Иван Вазов в града (6 ноември 1920 г.), улицата била преименувана на „Иван Вазов“.
С този акт се ознаменувала свързаността на народния поет с Пловдив и обичта на пловдивчани към него. Едновременно с това, той бил удостоен с титлата „Почетен гражданин на Пловдив“.
Или да вземем улица „Изворна“ от северната част на Бунарджика. Очевидно е защо тя носела това име. На 29 декември 1936 г. Пловдивската община я преименувана на „Подполковник Данаил Николаев“ поради заслугите на бележития воин за Съединението.
Кметът Божидар Здравков лично му съобщил за решението, на което подп. Николаев отвърнал: „Благодаря от душа на обичните ми пловдивчани, с пожелание, щото това отличие чрез моето име да се предава на грядущите поколения за назидание и възпитание – как трябва да се служи искрено, пламенно и беззаветно на отечеството ни България!“
* * *
Връщайки се в основната тема, може да се обобщи, че кръщаването на футболни трибуни на някой изтъкнат състезател е част от естествения ход на градската топонимия.
Силата на този тип именуване е в това, че то въплъщава и изразява аспекти от конкретна идентичност – на футболния клуб или на града.
Предлаганото име за южната ни трибуна – „Петър Парчевич” – би било пример за същия подход. При това, то ще обедини историята на „Локомотив“ (отдавайки почит към един славен спортен клуб) и националната история (съхранявайки паметта за „най-великия българин на 17 век”).