Настоящият текст представлява обобщение на поредицата от статии, които разказаха за спортен клуб „Петър Парчевич” и неговия патрон. Така вече може пълноценно да се прецени дали клубът и историческата личност са достойни (но и ние за тях), та новата трибуна да носи име „Петър Парчевич“.
Този избор – за име на трибуната – предстои да бъде направен в обозримо бъдеще. С цел да сме полезни при вземане на това решение бихме искали да споделим няколко финални думи от принципно естество.
Съзнавайки условността на всяко обобщаване, но може да се каже, че съществуват два основни подхода, когато се избира име на футболна трибуна.
Първият от тях е по-популярен и той визира формални признаци, от които бива изведено името. Това най-често е разположението според географските посоки или се ползва стандартното обозначаване с първите букви на азбуката.
Трибуна „Изток” или Сектор „В” са примери за такъв тип именуване. То идва по естествен начин и затова е толкова масово, но слабостта му е в това, че носи усещане за размита индивидуалност. Така е, тъй като всяка трибуна на всеки стадион може да бъде определена според географските посоки (в крайна сметка, Sudtribune в Дортмунд и Sudkurve в Мюнхен значат едно и също, Южна трибуна.)
От друга страна, обозначаването на секторите с първите букви от азбуката, особено в България, е утвърден стандарт.