През есента на 1934 г., едновременно с турнира за купа „Тримонциум“, трябвало да се проведе и есенният полусезон от градското първенство за 1934/35 г. Заради множество неуредици обаче, първенството било отложено за началото на 1935 г.
Така, „есенният“ полусезон се изиграл през месеците март – май 1935 г.
На 26 май 1935 г. започнал пролетният полусезон, а още първият му кръг противопоставил двамата временни водачи – „Парчевич“ и „Ботев“.
Победителят от техния сблъсък щял да има голямо преимущество в борбата за градската титла и заради това игрище „Ботев” събрало хилядна публика
каквато рядко е виждало това игрище, и която бе разделена на две. В противовес на старите викове и шумове, които бе свикнала да употребява пловдивската спортна публика, днес, благодарение на някои мерки, чрез които се налага глоба на подстрекателите, тази публика възнаграждава с шумни ръкоплескания всеки красив момент от играта на двата тима.
В първото полувреме много работа имат двамата голкипъра, които достойно заемат постовете си. Лявото крило на Ботев изпуска стопроцентов гол на два метра при празна врата. Във второто полувреме е такова, че един гол, отбелязан от коя да е страна може да донесе първенството на клуба, защото до този момент клубовете Ботев и Парчевич водят пловдивското първенство с по 11 точки.
Остават 10 мин. до края. Топката е в десния инсайд на Парчевич, последният напредва с няколко метра и се колебае, дали да подаде на лявото крило или на дясното, но вместо да стори това, дава висок шут право в гола. Във въздуха топката изглеждаше, че отива далече от предназначението, много настрана и високо над гола. Това даде повод на голкипъра на Ботев да си стои спокойно на левия ъгъл без да направи никакво движение. Обаче изненадата дойде… топката разтърси мрежата до самия горен дирек на десния ъгъл. Публиката още невярвайки в свършения факт се съвзема едва след няколко секунди. Викът “гол” оглушава игрището.
Няколко играчи на Ботев, смаяни от това безизходно положение, почнаха да претендират, че голът бил “офсайд” и тима на Ботев напуща игрището. Това напущане донегде се оправдава с фактите, какво тимът на същия бе вече капнал, надмощието на Парчевич бе очебиющо, Ботев играе с 10 души, първенството загубено, време за реабилитиране не остава.
В тима се очертават две течения – едни да останат, други – не, обаче, наказанието на тима “Ботев” от друга страна е неминуемо, защото, чрез това второ напущане на игрището от негова страна се явява едно нагло нарушение на футболния правилник, което, ако би останало ненаказано, ще даде повод на останалите тимове при неудовлетворение на техни недоволства да напущат така своеволно игрището, по примера, създаден от сп. кл. “Ботев”.
(„Спорт“).
Вдъхновени от трудно извоювания успех, играчите на „Парчевич” били неудържими до края на първенството – постигнали шест последователни победи, а последната от тях – на 7 юли 1935 г. с 6:2 срещу „Левски”, официално ги короновала като футболни първенци на Пловдив.
Само месеци след градското първенство, тези два съперника имали нова среща. Капризът на жребия ги противопоставил още в първия кръг от турнира за купа „Тримонциум“. Те се срещнали на 8 септември 1935 г. на игрище „Ботев“:
„Със започването на мача дясното крило на Парчевич открива резултата, 4 мин. по-късно новият ляв инсайд на същия Ст. Лавренов дава втори гол. В 10 мин. тимът на Парчевич вече води с три на нула, като третият гол е красиво отбелязан с глава от десния инсайд.
Парчевич печели дузпа, бита вън. Ботев също печели такава и чрез нея отбелязва почетния си гол.”
(„Спорт”).