очно година по-късно, на 3 октомври 1934 г., предстоял още един ключов сблъсък между „Парчевич“ и „Ботев“. При това какъв – във финалния мач за купа „Тримонциум“.
Това бил втори пореден финал за „Парчевич“, докато „Ботев“ за първи път щял да се състезава за купата.
Финалният мач между тези два тима се очертавал особено интригуващ заради тяхното съперничество в предходните няколко години. То било най-изострено в предходната, 1933-та, когато „Парчевич“ сломил амбициите на „Ботев“ и на двата фронта, на които се срещнали – в градското първенство и за купа „Тримонциум“.
В очакване на финалния мач „Спорт“ писал, че Пловдивската спортна област, „както и Пловдивската община трескаво се подготвят за бляскавото изнасяне на финала”, а “Юг” допълвал: “На този мач са поканени да присъстват всички официални лица. … Утрешният мач е едно голямо спортно събитие и се очаква с голям интерес от цялото гражданство.”.
Така, в следобеда на 3 октомври 1934 г. на игрище “Ботев” се събрала хилядна публика, очаквайки големия мач:
“Първото полувреме завърши с резултат 1:1. Малко след започването на второто полувреме, реферът покани един от играчите на “Ботев” да напусне играта, поради проявена грубост. Тимът на “Ботев” отказа да се подчини на това нареждане. Играта бе преустановена. Реферът даде 10 мин. пауза, през която трябваше тимът на “Ботев” да се подчини на разпоредбите му. Вместо това същият тим напусна играта.
Според правилника тимът, който напуща игрището губи играта. Така купата “Тримонциум” бе дадена на сп. кл. “Парчевич”. За отбелязване е, че играта и на двата тима бе груба и без каквато и да е спортна дисциплина.”.
(“Утринна победа”).
От своя страна, “Спорт” разказал следното за финалния мач:
„Играта бе бурна. В първата минута Парчевич губи два стопроцентови гола, след което играта се води с извънредно бързо темпо и изключително пред двата гола. Първия хафтайм завършва.
През втория, в 10 мин. играчите на Ботев, изморени и изтощени от продължителната бърза игра, дадена от форуардите на Парчевич, използват една груба грешка на техен играч, който спъва такъв от Парчевич и е изваден от рефера – за да напуснат игрището най-демонстративно, провокирайки спортната пловдивска публика и проявявайки акт на неспортсменство и незачитане пред представителя на Общината г-н Д. Щиплиев, пом. кмет на Пловдив, който, по доклад на рефера, реши и предаде купата на тима на сп. кл. П. Парчевич.
Реферът К. Кунчев, както винаги досега, се отличи с умелото ръководство на мача до прекратяването му.”
В следващите си два броя, „Спорт“ предоставил възможност на читатели да се произнесат относно финалния мач за купа „Тримонциум“. В публикуваните писма можело да се прочете, че “Ботев напусна игрището и опорочи мача, но той бе поставен пред угрозата, поради това, че реферът изпусна мача, да види играчите си един по един контузени”, а също и това, че “…в този мач инвалидите бяха неминуеми и когато към грубата игра на Парчевич се прибави и несправедливостта и явното пристрастие на рефера, то логично беше тимът на “Ботев” да напусне игрището в знак на протест.”