За отличителните черти на общността от привърженици на „Парчевич”, а и на самия представителен тим, можем да съдим от начина, по който те били описвани в тогавашната преса.
Предлагаме поредица от вестникарски слова, показващи типичните качества и игрово поведение на червено-белия тим.
* * *
„Спорт“, 2 ноември 1928 г. за дебюта на „Парчевич“ в първа пловдивска ивизия срещу „Ботев“: “Парчевич изнесе своята първа игра в І дивизия с амбиция, бързина и твърдост.”.
„Спорт”, 22 август 1934 г.: „Капризът на съдбата отне палмата на първенството от оня тим, който в момента можеше да представлява най-добре пловдивския футбол – тима на с. к. Парчевич, който със своята хомогенност и със сравнително добрата техника на повечето от играчите си може да съперничи на най-добрите тимове в страната.”.
„Юг“, 18 септември 1934 г., отзив за мач от купа „Тримонциум“: „Особено приятна за гледане бе играта на Парчевич – Левски. Младите играчи на Парчевич както винаги, тъй и вчера, показаха на спортната публика достойно извоюваното си реноме на първокласен клуб.”.
„Спорт“, 3 октомври 1934 г., за полуфинала „Парчевич“ – „Марица“ от същия турнир: „Цялата пловдивска спортна публика очаква с повишен интерес втория финалист. Двата тима дадоха една рядко виждана и интересна игра, която държа в напрежение през течение на целия мач публиката, тъй като Парчевич спечели втория си гол в последните 30 секунди. … Парчевич спечели, защото във втория хафтайм вложи силна воля и борчески дух, които поддържа до края.”.
„Спорт”, 29 май 1935 г., анализ на „Парчевич“: „Изобщо целият тим е един от най-издръжливите … след като е дал бляскави победи, може да се изостави и да загуби незначителни мачове.”.
„Спорт“, 10 юли 1935 г., обзор на градското първенство: „Спортен Пловдив излъчи своя първенец за 1935 г. в лицето на носителя на купата „Тримонциум“ – сп. кл. „П. Парчевич“. … Тимът на първенеца П. Парчевич е в отлична форма. Спортната публика вярва, че той с достойнство тази година ще защити спортната чест на града ни. Играта му е била винаги легална и пропита с джентълменство, за което тимът е похвален от реферската секция и длъжностни лица в ПОСО. Няма клуб в Пловдив, който да се е оплакал против този тим било за груба игра или неспортсменско държане. … Тимът на Парчевич не е претърпял поражение в нито един от играните от него 30 последователни мача.”.
„Спорт”, 25 август 1941 г., отзив за реванша за държавно първенство „Парчевич” Пловдив – „Цар Крум” Бяла Слатина: “…на игрището присъстваха около 1 200 души, било поради съботния ден, било защото малко вярваха, че Парчевич ще може да навакса една такава голяма загуба от 6:1. Но, личеше, че само играчите на пловдивския първенец не бяха изгубили тази надежда, защото започнаха мача със страшен устрем. Те успяха да задържат играта напред, заплашиха не един път много сериозно вратаря на Цар Крум, но последният спаси всичко, а и пловдивчани пропуснаха сами няколко изгодни моменти.”.
„Спорт“, 29 юни 1942 г., обзор на приключилото градско първенство: “Парчевич все си остава един от многото добри тимове. Неговото нападение е бързо, а вратарят му с качества, рядко притежавани от другите вратари.”.
„Спортен преглед”, 30 декември 1943 г., обзор на полусезона в градското първенство: “Парчевич също е подменил състава си с млади и надеждни играчи. Той е костеливият орех за първите отбори. И с право ги наричат “яки католици”. Надеждни и изненадващи.”.