„Това тепе се намира до Понеделничния пазар. То е почти с отвесни скали към юг, издигащи се до архитектурния паметник – старата черква “Св. Петка”. То поразява зрителя със своята красота… Името му произлиза вероятно от думата “въжеиграчи”, по турски – джамбаз (спортисти), които навремето са се опитвали да се изкачват и спущат по отвесните му скали с въже. Буквалният превод на турската дума „джамбазин” е препродавач на коне или друг добитък, но понеже при препродаването той е гледал и да спечели… в преносния смисъл играе на въже…
В неотдавнашно минало в подножието на това тепе имаше двуетажни жилищни постройки, собственост на църквата, които със своята оригинална битова архитектура с еркери, даваха мащаб и своеобразна форма на този рядък по своята красота кът, обаче за нещастие, впоследствие бяха съборени по плана на града. Тук беше и сградата на читалище “Иван Вазов”, също съборена.”
Арх. Васил Златарев, „Спомени за архитектурната служба
при Пловдивската община”.
Наедно с горните думи за красотата на къщите, стаени под южния склон на Джамбаз тепе, бихме искали да завършим, цитирайки пасажа от книгата „Оттук започва любовта”, посветен на читалище „Иван Вазов”, стр. 189-190:
„Символично място в живота на “Спортклуб” заемало читалището “Ив. Вазов”. Още сп. кл. “Караджа” бе провеждал там своите годишни събрания, а и бе организирал танцувален курс. Именно в салона на читалище “Ив. Вазов” на 25 юли 1926 г. “Караджа” и “Атлетик” тържествено огласили своето обединение, от което се родил “Спортклуб”.
За да очертаем мащаба на читалището “Ив. Вазов”, ще цитираме официалната историческа справка за него от порталния интернет-сайт на българските читалища: „Народно читалище “Иван Вазов” е учредено на 21 март 1904 година. Не случайно то приема за свой патрон писателя и общественик Иван Вазов, който по онова време вече се радва на широка популярност и всенародно уважение. Вазов е свързан с Пловдив още от предосвобожденските години. В периода от 1880 до 1886 г. той живее и работи тук, дишайки въздуха на древния град, заедно със свободолюбивите пловдивчани. Тук той написва едни от най-значимите си творби, развива активна и важна обществена дейност. Ето защо първооснователите-ентусиасти на Новомахаленското читалище, много бързо стигат до решението да го назоват “Иван Вазов”.
Преди всичко това са хората събрани от една съзидателна идея и решили да сложат начало на нещо ново и полезно за пловдивчани и града. Сред имената на първите учредители четем и тези на Стефан Попов, Богдан Грозев, Петър Джейков, Димо Ботушаров, Спаска Ботушарова, Димитрина Попова, Коста Анастасов и др. Избрано е първото настоятелство на читалището: Председател Крум Вапцаров, секретар Костадин Вълков, касиер Ахил Шопов, библиотекар Стефан Тодоров, член Кочо Богданов, съветници Любен Димитров и Петър Аджаров.
Първата крачка е направена. Какво следва? За едно читалище най-напред е необходима сграда, книги за библиотеката и създаване на материална база. Освен това е нужно да се популяризира дейността му, да се привличат нови членове и съмишленици. Сега спокойно можем да кажем че първите се справят успешно с всичко това. Те успяват да утвърдят авторитета на читалището и да създадат условия за културно-просветна дейност. Ето и някои детайли: с помощта на Петко Свещаров – един от двамата братя, подпалили дюкяна си за да дадат сигнал за Априлското въстание в Пловдив, първите настоятели намират подходяща сграда. Това е двуетажна сграда, собственост на Кръстю Никланович, която има два салона и други помещения. Отначало са наети две стаи а малко по-късно и цялата сграда. Започва акция за набиране на книги, парични средства и инвентар. Отправено е възвание за дарителство към редактори на периодични издания. Сред първите, които се отзовават са редакциите на “Мисъл” и “Демократичен преглед”.
Връзката на “Спортклуб” с читалището “Ив. Вазов” била и съвсем пряка – чрез фамилиите Паунови и Дрехарови, които били членове на настоятелствата и на клуба, и на читалището. Впрочем, в обществената структура на Пловдив от началото на ХХ век правят впечатление няколко организационни ядра, около които се споявали отделните квартали: кварталното училище, кварталното читалище, кварталната църква, кварталният спортен клуб. Всеки един от тях представлявал своеобразна просветителска институция, чиято облагородяваща роля била целенасочено търсена и изявявана.
А катастрофата от април 1928 г. не подминала и читалището “Ив. Вазов”. Сградата на Понеделник пазар била почти изцяло разрушена (мястото днес пустее – това е пространството между пазара и тунела), като читалището било принудено да се подслонява във временни помещения. Впрочем, нека завършим разказа си с думите от по-горе цитираната справка от порталния интернет-сайт на българските читалища: „Видим подем в читалищната дейност има след 1926 г. Успешно работят хор, оркестър и театрален състав. През 1927 г. се прави опит за създаване на научно-просветен кинематограф като клон на Държавния кинематограф – София. Тази новост, обаче, просъществува твърде кратко, по финансови причини. По това време е установена практиката по едно читалище в големите градове да бъде обявявано за централно. В Пловдив за такова е определено “Иван Вазов”. Това става с протокол №64/07.07.1938 г. на пловдивския училищен инспектор въз основа решение на специално конституирана комисия. В мотивите е записано: “Читалището отговаря най-много за тази цел между трите най-изтъкнати и най-стари читалища на града – “Георги и Христо Търневи”, „Хр. Г. Данов” и “Иван Вазов”. За беда земетресението от 1928 г. нанася значителни повреди на читалищната сграда и я прави негодна за използване. Книгите на библиотеката са опаковани в сандъци и настанени временно в близки сгради (салона на църквата “Св. Петка” и в избата на училището Маразлията). Разпродава се читалищният инвентар. Въпреки това настоятелството не прекъсва дейността на читалището. Използват се като помещения в битовата сграда на църквата “Св. Петка” и салона на училище “Св. Троица”. Продължава дейността на народния университет, изложбите, театралните представления. Негодната стара сграда е съборена и е учреден комитет по изграждането на читалищен дом-паметник “Иван Вазов”. Работата на комитета продължава няколко години и поради започването на Втората световна война проектът остава неосъществен.”