Изправяйки се пред такова предизвикателство, двойно по природа: и в качеството ни на пловдивчани, и като привърженици на „Локомотив” – изминахме дълъг, вълнуващ път, докато стигнем до успешния завършек.
Подробностите, щастливите съвпадения или неочаквани обрати, макар любопитни сами по себе си, вероятно ще утежнят читателя. А и тяхната по-скоро лична същина би била не съвсем уместна в изложение като настоящото.
Ето защо, прескачайки различните перипетии по пътя, ще се насочим към все пак успешния завършек на начинанието да открием оригиналната сграда и точното място, което читалище „Иван Вазов” заемало.
А завършекът бе такъв: преброждайки всички възможности, почти на прага на безпътица – машинално, мислейки за друго, бе разглеждана една сканирана на максимално качество снимка на Джамбаз тепе (пощенска картичка от 20-те години). В миг погледът се спря върху детайл от снимката, който бе бързо увеличен още повече – и пред очите се показа табела над входна порта и различимия надпис „Читалище Ив. Вазовъ”.
(Тази снимка, надписът, както и множество още илюстрации фигурират в специално оформената галерия.)
Този именно бе моментът и такъв бе начинът, по който днес вече знаем коя точно е била оригиналната къща на читалище „Иван Вазов”. Разбира се, бе нужно и потвърждение. То дойде няколко дни по-късно: къщата музей „Иван Вазов” в София съхранява поздравителен адрес, подарен през 1920 г. на Иван Вазов от името на читалището. Тогава народният поет гостува в неговата сграда и включително записва послание в паметната книга.
На този поздравителен адрес е изрисувана сградата на читалището – на фона на Джамбаз тепе. И това бе именно същата къща, до която бе надписът от пощенската картичка; включително, самият надпис фигурира на поздравителния адрес.
Това съвпадение бе напълно достатъчно, за да сме сигурни в точното местоположение на читалище „Иван Вазов”. А подобна проверка бе необходима не само от принципни съображения. Както опитът ни бе научил, нужна е съпоставка на наличните факти, при всяка стъпка напред.
Ето, в един момент бяхме тръгнали по погрешен път, приемайки желаното за действително. Само скоба тук: попаднахме на акварел, рисуван от Атанас Бакларов през 1912 г. и именуван „Тепе алтъ при читалище Иван Вазов”. Съдейки по изобразената в акварела, запазена и днес крепостна стена – склонни бяхме да се заблудим относно точната сграда на читалището. Добре, че не спряхме търсенето, а се стремяхме към все повече информация или поне потвърждение на изобразеното от акварела.
Така се стигна до намиране оригиналния образ на читалището – почти изчерпвайки всички възможности.
Или, всъщност, не съвсем.
Подробностите, щастливите съвпадения или неочаквани обрати, макар любопитни сами по себе си, вероятно ще утежнят читателя. А и тяхната по-скоро лична същина би била не съвсем уместна в изложение като настоящото.
Ето защо, прескачайки различните перипетии по пътя, ще се насочим към все пак успешния завършек на начинанието да открием оригиналната сграда и точното място, което читалище „Иван Вазов” заемало.
А завършекът бе такъв: преброждайки всички възможности, почти на прага на безпътица – машинално, мислейки за друго, бе разглеждана една сканирана на максимално качество снимка на Джамбаз тепе (пощенска картичка от 20-те години). В миг погледът се спря върху детайл от снимката, който бе бързо увеличен още повече – и пред очите се показа табела над входна порта и различимия надпис „Читалище Ив. Вазовъ”.
(Тази снимка, надписът, както и множество още илюстрации фигурират в специално оформената галерия.)
Този именно бе моментът и такъв бе начинът, по който днес вече знаем коя точно е била оригиналната къща на читалище „Иван Вазов”. Разбира се, бе нужно и потвърждение. То дойде няколко дни по-късно: къщата музей „Иван Вазов” в София съхранява поздравителен адрес, подарен през 1920 г. на Иван Вазов от името на читалището. Тогава народният поет гостува в неговата сграда и включително записва послание в паметната книга.
На този поздравителен адрес е изрисувана сградата на читалището – на фона на Джамбаз тепе. И това бе именно същата къща, до която бе надписът от пощенската картичка; включително, самият надпис фигурира на поздравителния адрес.
Това съвпадение бе напълно достатъчно, за да сме сигурни в точното местоположение на читалище „Иван Вазов”. А подобна проверка бе необходима не само от принципни съображения. Както опитът ни бе научил, нужна е съпоставка на наличните факти, при всяка стъпка напред.
Ето, в един момент бяхме тръгнали по погрешен път, приемайки желаното за действително. Само скоба тук: попаднахме на акварел, рисуван от Атанас Бакларов през 1912 г. и именуван „Тепе алтъ при читалище Иван Вазов”. Съдейки по изобразената в акварела, запазена и днес крепостна стена – склонни бяхме да се заблудим относно точната сграда на читалището. Добре, че не спряхме търсенето, а се стремяхме към все повече информация или поне потвърждение на изобразеното от акварела.
Така се стигна до намиране оригиналния образ на читалището – почти изчерпвайки всички възможности.
Или, всъщност, не съвсем.
Отиди на четвърта страница
Върни се на втора страница
Виж цялата галерия