Днес ви представяме следващото голямо и незаслужено „забравено“ име в историята на нашия клуб – Димитър Антонов – Гробаря! Вратарят на „Пловдивски Спортклуб“ и Националния отбор на България през 40-те години, за който обявения за „Вратар на всички времена“ Лев Яшин казва, че му е бил за пример. За да ви опишем на кратко неговата история публикуваме отново материала, който пуснахме по повод навършването на 95 години от рождението му. С гордост можем да заявим, че откриватели на този безспорен талант са били именно хората от „Пловдивски Спортклуб“, които забелязват уменията му още като ученик в пловдивския френски колеж „Свети Августин“. През 1940 г. като играч на „Пловдивски Спортклуб“ той дебютира и за националния отбор на страната по време на турне в Съветския съюз, където прави истински фурор с отиграванията и спасяването на дузпа по особено атрактивен начин. По-късно преминава в „Славия“ Сф, където става първенец на страната два пъти. Шампион е и на Франция с отбора на „Рубе“. Представяме ви фрагмент от негово интервю, дадено през 1994 г. за Силвестър Милчев, което е намерило място в книгата „Футболна романтика“. В него той разказва за началото на футболната си кариера и срещата му с Вратар на всички времена – Лев Яшин.
Силвестър Милчев
– Ваши стари приятели, съотборници и почитатели твърдят с възхищение, че сте разностранен спортист.
Димитър Антонов
– Като ученик във Френския колеж „Св. Августин” в Пловдив играех предимно баскетбол и волейбол, хвърлях копие и диск. Всяка година имаше състезания с Американския колеж в София, срещахме се и с колегите от Истанбул. Организирахме свои олимпийски игри, привличахме много публика.
Силвестър Милчев
– Правите мълниеносна кариера във футбола.
Димитър Антонов
– Може би. Една сутрин през 1940г. ме извика директорът на колежа. Помислих си: „Каква ли глупост съм направил?”. В кабинета му бяха председателят на „Спортклуб” Пловдив, полковник, треньорът и още двама непознати. Директорът ги представи: „Това са управниците на „Спортклуб”. Искат те за вратар.” Те наистина настояваха да отида във футболния им отбор, защото титулярът се разболял. Това ме изненада. Никога не съм бил футболист, играех само за удоволствие – и дясно крило, и вратар. Шефовете на клуба ме наблюдавали отдавна, единият каза: „Аз го видях как плонжира.” Съгласих се. Цяла седмица тренирах и облякох вратарския екип срещу другия пловдивски тим „Ботев”. Спасих два фамозни удара на лявото крило. Спечелихме. Така започнах.
……………………………………
Силвестър Милчев
– Най-яркото Ви преживяване във футбола?
Димитър Антонов
– Освен два пъти шампион на България, бях шампион и на Франция. Срещнах се и с руския вратар Лев Яшин*. Той пожела да ме види, по-търси ме във Франция. Като младеж наблюдавал играта ми, направил съм му силно впечатление. Бил съм за пример. Голям човек беше Лев Яшин. Покани ме в Москва.
……………………………………………………………………………
Димитър Антонов си отива от този свят на 24 април 1998 г.