Локомотив Пловдив, 1955 г. Изпадането!
1955 била годината, в която “Локомотив” Пловдив за първи път в своята история отпаднал от елитната футболна група. Ще върнем лентата назад отново с откъс от книгата “Хроники за Пловдивският любимец”, за да припомним момента, в който се решила съдбата на на нашия клуб.
“… през втория полусезон “въртенето” продължавало – в отбора били включени поредните нови състезатели (Узунов, Соколов, Атанасов), като в началото на октомври, четири кръга преди края, надеждите били все още живи: макар да стояли все така предпоследни, локомотивци постигнали две поредни домакински победи (над борещия се за бронза Локомотив Сф и над ВМС Сталин), а пък две победи в оставащите два мача можели и да осигурят спасение.
Така, на 20 октомври 1955 г. червено-черно-белите посрещнали Динамо Сф, който към онзи момент се намирал на 9-то място. „Нар. спорт” разказал: „Развръзката на тази напрегната и решителна за оставане в групата на майсторите среща дойде съвсем неочаквано в 64-та минута от 11-метров наказателен удар. Дотогава при равностойна игра за кратко време ту единият, ту другият отбор вземаше териториално надмощие, което главно поради неточната и нервна стрелба оставаше неизползувано. Ясно пролича различната игра на двата отбора. Докато „Динамо” бе издърпал назад в близост полузащитници и свръзки и разчиташе главно на оставените напред бързи Илиев, Пеев и Печеников, както и на внезапните спринтове на Калчев, то домакините бяха хвърлили всичко напред, като играеха с плътно покриване човек за човек. … В първото полувреме бяха проиграни няколко изгодни за гол положения от неточната стрелба на Калчев и Илиев от „Динамо”, Атанасов и най-много от Колев от „Локомотив”. Към края на тази част от играта Печеников имаше прекрасна самостоятелна проява, завършила със силен далечен удар, спасен майсторски от отличния Бечиров. Само секунди след това Еленков по същия начин улови битата от Атанасов топка. Още със започване на второто полувреме „Локомотив” огъна противника си в неговата половина. Динамовци с мъка изчистваха напред топката, като създадените разбърквания предполагаха скорошно откриване на резултата. Но вместо това – при хвърляне на тъч към центъра на игрището Делев (Лок) направи непростителна грешка, като вместо да запази предоставения му за охрана противников играч, остана до хвърлящия. Това бе използувано от Калчев, който с едно обръщане се намери на около 10-15м. пред пазача си. Отслабената отбрана се хвърли напред към него, след това към миналия вляво Пеев, към врязалия се в наказателното поле Илиев, който подаде на Печеников. Вратата бе празна. Бечиров лежеше до Илиев и към отправената топка се засили Попов. Най-напред с гърди и после с полузалепена до тялото лява ръка той изби встрани. К. Динов, който отново показа много добро ръководство, отсъди най-тежкото наказание, което Димчев със силен удар превърна в гол. Динамовци играха добре. Те биха оставили отлично впечатление в посетителите, ако не беше умишленото забавяне на топката и прекаленото й разтакаване по игрището.
По този начин – кръг преди края, Локомотив Пловдив загубил шансове за спасение. По този начин – кръг преди края, Локомотив Пловдив загубил шансове за спасение. Последната надежда била в турнира за Купата на съветската армия – по неговия регламент, носителят на Купата, ако бил изпадащ от „А” РФГ тим, запазвал своето място в елита (същият бе регламентът за Царската купа). Така, побеждавайки на два пъти като гости – 2:1 след продължения над Торпедо Димитрово и 3:1 над Спартак Плевен, локомотивци щели да посрещнат в четвъртфинал ЦДНА. На 1 декември 1955 г., пред “многохилядна публика” (“Вечерни новини”) двата тима изиграли остър двубой, завършил с по двама отстранени играчи. А бъдещият шампион и бъдещ носител на Купата не оставил шансове на своите домакини, сразявайки ги с 4:1. С това угаснала и последната надежда за запазване на мястото в елитната група. След седем поредни сезона там, червено-черно-белите отпаднали на второто равнище на българския футбол.”