След изключително приятните емоции от голямото признание, с което бе удостоено нашето момиче Габриела Петрова точно в навечерието на юбилейната за клуба ни година, ние продължаваме с хронологичната серия, посветена на деветдесет годишнината на “Локомотив” Пловдив. Днес се връщаме на 1953 г.
За да може да се добие представа за условията, в които са били поставяни тогавашните футболисти и най-вече как са пътували за гостуванията, ви предоставяме кратък откъс от книгата “Хроники за Пловдивския любимец”. Периода, за който се разказва в тази извадка, е август на горепосочената година. Месец, в който заради незадоволителните резултати в последните мачове на клуба е освободен треньора Димитър Сарачев, а на негово място временно е поставен като играещ треньор Георги Панайотов. Ето какво разказва в спомените си един от легендарните футболисти на “Локомотив” Пловдив Тодор Атлиев:
“В средата на шампионата направихме една слаба серия от мачове, не можахме на два пъти да спечелим като домакини, а и ни предстоеше трудно гостуване на ВВС в София – те се бореха със зъби и нокти да се спасят от изпадане. Спомням си, че два дни преди мача отидох при ръководството да уточним заминаването, преспиването в София, пътните и дневните разходи. А те ми казаха: “Какво пътуване и преспиване – ще пътувате в деня на мача! Щом можете така да играете, значи няма смисъл да пътувате по-рано.”
И така, тръгнахме сутринта за София, целият отбор натоварен в един пътнишки влак – над 4 часа сме пътували до София. Там слизаме на Централна гара, аз събрах момчетата и им казвам: “От ръководството ми дадоха дневни пари, които ни се полагат – ако искате да отидем да наемем хотел до следобед, да починем за два-три часа и да отиваме на мача или пък да хапнем нещо тук и да поспестим малко пари.”
Веднага се реши – никакъв хотел. Имахме около 4 часа време до мача, тръгнахме към Парка на свободата (Борисовата градина), където на стадиона “Народна армия” (бившия АС23) щеше да се изиграе мачът. Като наближихме да Парка взехме от една баничарница по една-две банички, седнахме на пейките да починем, да хапнем – а времето едно хубаво, август, някои от момчетата се изпънаха по пейките. Абе, то не беше за разправяне… По едно време им казвам: “Хайде, момчета, време е да ходим на мача”. И тръгнахме към стадиона, за да изиграем тази среща.”
Мачът завършва при резултат 3:0 в полза на Локомотив Пловдив, а ето как столичния вестни “Отечествен фронт” отразил случилото се на терена:
“Локомотив Пд спечели благодарение на устремната си и самоотвержена игра на всички състезатели, които хвърлиха всичките си сили за извоюване на победата.”
А епилогът на историята е отново от Тодор Атлиев:
“Бихме с 3:0, тръгнахме да се прибираме. Качихме се на влака за Пловдив, а като пристигаме – на гарата ни чакат от ръководството, запалянковци – научили резултата и дошли да ни посрещнат.”