След като отделихме вчерашния ден, за да уважим WWL и момчетата от Атланта за стореното от тях на тазгодишната “Черно-бяла Коледа” и най-вече подкрепата в борбата с коварната болест за една от най-големите легенди на нашия клуб и националния отбор – Аян Садъков, днес продължаваме с хронологичния преглед, посветен на деветдесет годишнината на нашия клуб. Поредната година, която ще засегнем, е 1952-ра. Годината, в която за първи път след създаването си през 1926 година на екипите на нашия клуб се появява вертикалното черно-бяло райе, което години по-късно ще се превърне в своеобразна запазена марка за “Локомотив” Пловдив. Начело на отбора застава една личност, която спокойно можем да наречем легендарна за онези футболни времена в България – Иван Радоев, наричан още “Баба Рада”! За да опишем накратко събитията от онази година, ще припомним част от една статия на Ангел Ангелов, поместена в историческия сайт на клуба ни loko-pd.com.
“Като клубен треньор Иван Радоев постигнал изключителни успехи, повечето от които с Левски София. Той се превърнал в един от най-изявените треньори на клуба – поел кормилото му за пръв път в 1933г. и водил го през общо десет сезона (последния 1951г.). С Левски станал шампион през 1933г., 1946г., 1947г. и 1950г. (последната година под името Динамо). През 1946, 47 и 50г. направил и “дубъл”, печелейки Купата на съветската армия.
След трите “дубъла” обаче, през 1951г. дошъл сравнително слаб сезон за Левски (Динамо) – отборът финиширал на 3-то място в “А” РФГ. Изкупителна жертва станал Иван Радоев, който от 1952г. застанал начело на клуб, определян от тогавашната преса като един от най-добрите извънстолични – Локомотив Пловдив. Работата му дала бързи и добри резултати – Локомотив Пловдив бил водещ отбор за сезона, а в немалко кръгове оглавявал класирането. През септември на 1952г. Локомотив продължавал да бъде водач на “А” група (останалите конкуренти за челото имали и по-малко мачове), ала тогава дошли две поредни загуби. И двете били при гостувания – на Локомотив София (0:1) и Спартак Плевен (1:2). Те дали достатъчен повод на ръководството на Локомотив Пловдив, за да уволни Иван Радоев. Имахме възможност да заснемем интервюта с двама играчи от тогавашния тим на Локомотив Пловдив – Тодор Атлиев и Тодор Бечиров. Ето какво споделиха те, коментирайки уволнението на Иван Радоев. Тодор Атлиев: “С Иван Радоев постигахме успехи: 6-ия или 7-ия кръг бяхме на първо място в „А” група. И какво стана – имахме един политически отговорник…, та не беше свършил още сезонът и той: „Да се уволни!”. И нашите „приятели” уволниха Иван Радоев – а при него имахме най-добри успехи. Уважаваха го всички. И какво стана – взеха го Славия Сф, за един месец обърна отбора и станаха носители на Купата на съветската армия…”
Тодор Бечиров: “За уволнението на Иван Радоев какво да ви кажа – със сигурност не бе поради професионални причини: той беше много уважаван човек, голям специалист. Нещо по политическа линия го отстраниха, нали знаете онези времена…”
Веднага след уволнението от “Локомотив” Пловдив, Иван Радоев бил привлечен в “Славия” София (тогава Ударник). За малко повече от месец успял да мобилизира белия тим, спечелвайки Купата на съветската армия (за първенство отборът завършил на 8-мо място от 12 участника).”