Продължаваме с хронологичната серия посветена на деветдесет годишнината на “Локомотив” Пловдив с 1948 година и третия финал за държавната купа в историята на нашия клуб.
“Локомотив” София – “Славия” Пловдив, 9 май 1948 г., игрище „Юнак”, 12 000 зрители. “Славия” Пловдив (бели фланелки с черно “С” на гърдите, бели шорти и чорапи на червено-черни хоризонтални райета), от ляво надясно: Стефан Паунов, Никола Аров, Аспарух Караянев, Методи Караянев, Петър Събев, Тодор Финков, Христо Бъчваров, Иван Лазаров, Кирил Минков, Марин Димитров. Срещу тях, в сиви фланелки и черни шорти, били “железничарите” от София, привлекли за своя състав едни от най-добрите български футболисти – срещу пловдивчани бил отборът с осем национални състезатели.
“Народен спорт”
„В началото на първото полувреме железничарите играха с 10 души – без Аргиров. Въпреки това те първи се впуснаха в атака и още в третата минута спечелиха корнер, който бе спасен от вратаря. Аров се прояви още на два пъти, като спаси удари на Благоев и Милушев. За известно време надмощието беше поделено, но напредванията на домакините бяха значително по-опасни. Около средата на полувремето за кратко време се забеляза лек превес в полза на гостите. Въпреки това, щастието да отбележат гол имаха железничарите. В 33-та мин., при едно недоразумение между Събев и Аров, Стефанов се добра до топката и я прати в мрежата. До почивката „Локомотив” бе обсадил вратата на противника си, но не увеличи головото съотношение.
Това не бе постигнато и през втората половина от играта, макар че възможности за гол не липсваха. Така, в 3-та мин. Милев използува недоразумение между Белков и Събев, отне топката и напредна, но ударът му бе точно в ръцете на вратаря. В 7-та минута Аргиров остана сам и в момента преди да шутира бе грубо блокиран от М. Караянев и Белков, но съдията не маркира нищо. Веднага след това Аргиров отново се отскубва, но М. Караянев го прегръща отзад. Прегърнат е и Благоев от върналия се назад Паунов, когато се готви да прати в мрежата. От този момент насетне Костов има щастието да види топката да среща дирека, вместо мрежата му.”