„Някак неусетно, стигнало се и до първия истински тежък мач: на 26 октомври 1935г. на „Спортклуб” Пловдив гостувал самият държавен първенец – „Спортклуб” от София. Гостите спазили уговорката от лятото, когато трябвало да уважат 10-та годишнина на пловдивския си съименник. А сега обстоятелствата изглеждали дори още по-предизвикателни: това било първото гостуване на действащ държавен първенец в Пловдив, при това държавен първенец, който успял да завоюва своята титла преди по-малко от месец.
От своя страна, намиращият се в отлична форма бивш пловдивски „опашкар”, който до момента жънел победи в новото градско първенство, този път се очаквало да бъдел подложен на много сериозен тест за своята стойност – и за стойността на дотогавашното си представяне. Колкото до софийските гости, то те били предвождани от унгарския треньор К. Фогел, представлявайки много сериозен съперник за всеки тим в страната – достатъчно е да кажем, че в петте си (коронясали ги) мача на държавно равнище, те имали четири победи и едно равенство, при голова разлика 11:2.
“Воля” обобщила очакванията спрямо държавния първенец и неговия пловдивски домакин: “Цялото нападение има всички данни като опасно, защото притежава: техника, връзка и рутина … Системата “дубъл ве” се прилага особено чисто от тима. Колкото за пловдивския Спортклуб, можем да кажем, че той е скоро създаден и затова той има само бъдеще. … Те имат: темпо, дух и голям устрем, които покриват до голяма степен по-малкото им състезателна рутина. Във всеки случай, един мач между двата Спортклуба – морави и бели, ще заведе много спортисти на състезателното игрище.”
И наистина – в деня на мача привържениците на пловдивския „Спортклуб” препълнили игрището, а техните единадесет излезли на терена с екип от бели фланелки, бели шорти и черно-бели вертикално раирани чорапи. Съставът на пловдивчани може да се види от приложената снимка, а относно неговия развой ще отдадем думата на няколко различни гледни точки: „Гостуването на държавния първенец в града ни предизвика голям интерес. В първия мач със съименника си, пловдивският „Спортклуб” победи заслужено с 3:1. В края на мача софиянци имаха надмощие, но не можаха да направят нищо. Не трябва да се забравя, че пловдивският „Спортклуб” има много силен тим и засега е почти най-добрия тим в Пловдив. Във втория мач държавния първенец се реваншира като победи „Левски” с 5:1.” (“Спорт”).
“Пловдивчани достойно оправдаха надеждите си, като същевременно защитиха спортната чест на града ни. Една голяма победа, която можем да наречем блестяща, защото знаем добре условията, при които работят спортклубци. … Софиянци играха обаче без гръбнака на тима си – Пачеджиев, заради което, може би, загубиха.” (“Воля”).
„Вчера спортният Пловдив има щастието да види на игрище „Ботев” държавният първенец – и носител на Царската купа, който дойде в града ни за два мача, със Спортклуб и Левски. Пловдивската спортна публика изживя един от най-приятните часове – наслаждавайки се на академичната игра на двата достойни противници. Изпари се убеждението, че пловдивският спорт западал. Вчера пловдивските спортисти нанесоха една бляскава победа над държавния ни първенец с 3:1 и това е най-яркото доказателство, че спортът в Пловдив наистина е на нуждната висота. Играта на двата тима бе смислена и дори тая на гостите ни превъзхождаше. Държавният първенец бе в пълния си състав. На мача срещу Спортклуб Пловдив не игра само г. Пачеджиев, който днес ще играе срещу сп. кл. „Левски”. Всеки случай, голямата победа над държавния първенец с реалния резултат 3:1 ще даде още по-силен импулс на пловдивската спортна младеж, на която пожелаваме догодина да я видим носител на Царската купа.” (“Правда”).”
„Хроники за Пловдивският любимец”, част 1
Автори: Ангел Ангелов, Владимир Владимиров