Началото.

Спортният клуб “Караджа” бил основан през пролетта на 1922г. в източната част на Пловдив – територията около Понеделник пазар. От своя страна, това пространство съставлява част от ІV-ти градски район. Тъй като там е мястото, където ще се случва най-ценното от нашия разказ, то нека опишем границите на ІV-ти район – още повече, че това бил най-обширният и най-многолюден пловдивски район.

И тъй: западната му граница тръгвала от Пешеходния мост на р. Марица, проточвала се по Главната улица, спирайки при Военния клуб; оттам, южните предели на ІV-ти район вървели по ул. “Крали Марко”, през днешните булеварди “Цар Борис ІІІ Обединител” и “Константин Величков” – та чак до покрайнините на града. На изток, краят на Пловдив бил и източна граница на ІV-ти район, а най-естествена била северната – водите на р. Марица.

Освен най-могъщ, ІV-ти район пазел в себе си и най-съкровената част от историята на Пловдив: току в сърцето му се въздига Старинният град. Такова било родното място на клуба „Караджа”, а за самото „рождение” припомнил на 2 март 1924г. пловдивският “Юг” – под заглавие “Спорт, просвета и общественост”: „Миналата година точно по това време, когато зимата прибираше последните си студове, в читалище „Ив. Вазов” една вечер се събраха чиновници от различните държавни и частни учреждения, любители на спорта. В тях се бе появила мисълта да основат едно футболно д-во, в което ще могат да участват като редовни и спомагателни членове всички чиновници. Въпросът се обсъди обстойно и се реши да се тури основния камък на едно такова чиновническо спортно дружество, в което всички чиновници от средна възраст да взимат участие не само в управлението на дружествените работи, но и в игрите, защото последните са живият и неизчерпаем извор на физическата храна, която неуморният чиновник хаби в осем часовия работен ден в задушни учреждения, където чистият и хладен въздух не прониква.

Основният камък бе поставен и на новото д-во се даде името „Караджа”. Избра се настоятелство, създаде се канцеларска работа, изработи се устав и всички други работи тръгнаха в каналния ред. Настоятелството, енергично подкрепено от своите заинтересовани членове, заработи така усърдно, че можа в едно кратко време да реализира една от главните свои задачи: членовете се увеличиха на няколко десетки. Срещите и вечеринките зачестиха. Даде се възможност на членовете да се опознаят и единодушно да заработят за преуспяването на спортното д-во „Караджа”.

Днес, ние виждаме спортистите от Караджата да развиват и градят не само спорта, но да бъдат и млади общественици и едновременно хора на просветната дейност – която видяхме да проявяват всички членове през последните дни, когато професор Табаков държа своите сказки във Военния клуб пред едно многочислено младо и възпитано гражданство.

Ненапразно се говори вече между спортния Пловдивски свят, че „Караджа” ще бъде поставен на видно място. Той, макар и млад, прави бързи крачки напред към спорта, към просветата и към обществеността.
К. Деляков.”

Както прочетохме, през март на 1924г. “Юг” писал за “Караджа” като основан “миналата година точно по това време” – тоест през 1923г. Смятаме, че в случая била допусната (техническа) грешка, а журналистът имал предвид “по-миналата година”. Така е – тъй като датирането на “Караджа” не би следвало да усъмнява: самата година ясно се вижда на снимката, която прилагаме. Тази снимка, макар и в черно-бяла тоналност, е едновременно с това информативна относно клубните цветове на “караджистите”: те избрали да играят в черно и бяло – които цветове съчетали във вертикално райе на своите фланелки.

На 12 април 1923 г. в-к “Правда” съобщил, че „уставът на спортния клуб „Караджа” е утвърден от Министерството на Просвещението”. Малко след това, на 29 април 1923г., в салона на читалище „Ив. Вазов” сп. кл. “Караджа” провел общо годишно редовно събрание, на което бил избран Управителен съвет. Личностите, встъпили в него, били: Председател – зап. поручик Василев. Подпредседател: Ж. Хлебаров. Секретар: В. Павлов. Касиер: Ив. Казанджиев. Домакин: К. Велев. Завеждащ спорта: В. Бакърджиев.

Из „Хроники за Пловдивския любимец – Оттук започва любовта”, част 1

Автор: Ангел Ангелов