На 16, 17 и 18 декември 1923 г., събрани в големия салон на Военния клуб в София, делегати от няколко регионални спортни организации положили начало на общонационалния български спорт. Те основали Българската национална спортна федерация, БНСФ.
Днешният ден бележи точно век от това преломно за младия български спорт дело. С изключителна почит и благодарност към неговите инициатори, споделяме три кратки текста относно учредяването на Федерацията.
„На 16 т. м. е свикан в София учредителният конгрес на Българската Национална Спортна Федерация. С това се туря началото на организирания национален спортен живот в България. До днес между различните по-големи групировки – областни или градски, цареше или слаба връзка, или дисхармония, или даже вражда.
По такъв начин и най-добрите местни инициативи често пропадаха поради липса на едно общо ръководство, на една организация, в която всеки член да знае правата и задълженията си.
От друга страна, за да могат българските спортни клубове да вземат участие в официални международни състезания, необходимо беше да съществува тая национална федерация и бъде член на международната такава. … На Олимпийските игри в Париж тоже няма да бъдем допуснати, докато нямаме национална спортна федерация. А дните текат и ние даже сме закъснели за подготовка на тия Олимпийски игри.
Нуждата от тая организация се налага и от чисто висши национални интереси. Държавата има нужда в своя национален живот от здрава физически и морално младеж. Спортът е най-мощното средство за това днес, когато над родината ни тежат веригите на Ньой. За да може държавата да подкрепи спорта в България и вложи в него своя дух, необходимо е общобългарската национална спортна федерация да бъде час по-скоро учредена.
Всички тия бегло нахвърляни съображения за неотложимо бързата нужда от учредяването на тоя федерация показват колко благородна и едновременно пълна с отговорност е задачата на изпратените от разните спортни области делегати, които ще се съберат на 16 т. м. Проникнати от тая си задача, те трябва да оставят в забрава локалните недоразумения и обтегнати спортни отношения и да дойдат в София с чистата мисъл на духовни и физически зидари на спортна България!
Тук нямат място нито излишни спорове, нито раздухването на стари недоразумения. В София ще се гради смело, бързо и приятелски храмът на младежта на Нова България – Националната Спортна Федерация.
Пожелаваме на тия зидари бляскав успех!
Д. А. Иванов.“
(„Дневник“, 16 декември 1923 г.)
* * *
„След дълги усилия и непосилен труд българският спорт се увенча с още едно крепко дело. Делата на хилядите български спортисти от всички краища на Родината бидоха групирани и олицетворени в последното спортно дело – създаването на Национална Спортна Федерация.
Инициативата, родена най-първо в Софийската Спортна Лига и подета от Софийската Спортна Федерация, биде възприета от всички спортни организации в Царството, за да получи силния си подем и бързото си реализиране. На 16 т. м. от представителите на съществуващите в България спортни групировки биде учредена Българската Национална Спортна Федерация.
Съгласно предварителната подготовка на работата, всяка областна групировка трябваше да изпрати по 3 делегати. И събраните 18 делегати на млада спортна България за гордост и чест, в три деня сътвориха делото, което хиляди чакаха, неуверени в така бързия, ползотворен и единен изход. Това бе не само доказателство, но и гаранция, че съдбините на спорта у нас лягат в ръцете и грижите на организация и хора, които, слагайки настрани личното, жертват всичко имащо за благото и преуспяването на родния спорт. …
След поканата на Софийската Спортна Федерация за учредяването, всички областни групировки изпратиха своите делегати, които, посрещнати от своите софийски другари, пристигнаха в надвечерието на конгреса. На определената дата, 16 декември, неделя 10 ч. пр. пл., при извънредно скромна обстановка, в големия салон на Военния клуб, в присъствието на група софийски спортисти само, биде открит конгресът с приветствена и насърчителна реч от председателя на Софийската Спортна Федерация – г. Д. А. Иванов. Топлотата и сърдечността, които владееха в това събрание, сгряваха много повече сърдцата на спортистите делегати от всякаква тържественост, за да се почувствуват много по-близки, по-искрени и с повече съзнание към дълга, който ги е призовал.“
(„Спортен преглед“, 29 декември 1923 г.)
* * *
„На 16, 17 и 18 т. м. се състоя в столицата учредителният конгрес на спортистите от яла България, с което се сложиха основите на националната българска спортна федерация и с това се турна на здрава основа започнатото вече дело за физическото и моралното възпитание на младия българин. … Вечерта в чест на конгресистите, Софийската спортна федерация даде банкет в локала Батенберг, на който бяха поканени и председателите на всички столични спортни клубове.
Изказаха се сърдечни тостове от Д. Иванов и пор. Мирски. Всред голяма задушевност и пожелания за успешна дейност конгресистите продължиха веселието до късно след полунощ.
На следния ден конгресистите заминаха за своите краища.
Конгресът остава едно историческо събитие за спортна България. С него се турят основите за едно дело за народното благоденствие – дело за здрав дух и здраво тяло.“
(„Спорт“, 30 декември 1923 г.)