Днес продължаваме със сезон 1985/86 година.
Преди да стигнем до него трябва да отбележим, че през 1985 година настъпват нови промени по отношение на футбола в България. На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол”. Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия. В следствие на това решение емблемата на футболния клуб е променена и “Л”-то е заменено с топка, а отгоре вместо надписа “ПЛОВДИВ” бива изписано ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ ’85.
По-важното обаче, което ни се иска да отбележим е, че през 1985 за първи път в историята на „Локомотив” трима възпитаници на дружеството играят рамо до рамо в националния отбор на страната — Аян Садъков, Христо Колев и Едуард Ераносян. Едно ново потвърждение, че черно-бялата школа е неизчерпаем извор на нови и нови надежди за българския футбол.
През есента на 1985 г. „Локомотив” играе силно в „А” РФГ. Спечелва като гост най-много точки от всички отбори — 10, постигайки четири победи. Само някои неудачи у дома му попречват да бъде в есенната тройка — завършва шести, а през пролетта на следващата година слиза надолу още едно място.
За колажа сме използвали календарната снимка за 1986 г., правена през есента на 1985, както и снимка на тримата черно-бели футболисти, с екип на националния отбор на България – Аян Садъков, Христо Колев и Едуард Ераносян.