Из дневника на Димитър Иванов – председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ) и водач на българската група на Олимпийските игри в Париж:
“На 24 май рано сутринта националният български тим пристигна на източната гара в Париж, посрещнат от представители на олимпийския комитет, пълномощния ни министър и българската колония в Париж. След кратки приветствия играчите бяха настанени в една стара, обиколена с буйна растителност вила в Ньой, чието злокобно име свиваше от мъка и най-коравото българско сърдце.
Пътували и настанени в крайна оскъдица и неудобства, играчите от националния ни тим понасяха това със спартанска издръжливост. Парите, които държавата даде, стигаха за най-скромната храна. Те знаеха, обаче, че държавата даде последната си стотинка за тях, но не можеха да разбират защо това общество, което с трепет очакваше победа от тях, остана така безучастно.
Една вечер, когато по липса на пари играчите трябваше да гладуват, един от най-младите каза: “Българските богаташи нямат националност! У нас никога няма да се роди един Аверов, че да даде милионите си за подкрепа на националния спорт и издигане на стадион подобно на Атинския!…”
На следния ден пристигналите в Париж футболни тимове бяха събрани на чаша шампанско в залите на Олимпийски комитет. Приветствия и пожелания се изказаха от всички представители. Ромънският представител подчерта величието на своята нация толкова силно, че предизвика един дисонанс в общото настроение.
Председателят на Българската спортна федерация взе последен думата:
“България е най-младата членка на международната футболна федерация.” С думи, пълни с надежда, той заяви, че България няма амбицията да пожъне победи от предстоящите олимпийски игри. България, върху която лежат моралните и икономически вериги на Ньойския договор, изпрати своите младежи не за победи, а за да зарегистрират, че тя – малката и изтощена България, иска и в това поле наравно с всички културни народи да работи чрез спорта за постигане на великите общочовечески идеали.
Председателят на Олимпийския комитет, на шведската, американската и унгарска федерации поздравиха сърдечно представителя на най-младата страна на футбола. Заредиха се най-после мачовете за първенство в света. Първият рунд свърши с неочаквани поражения за нашите съседи турци, ромъни и сърби.“
