„Вчера на игрището Hohe Warte повече от 10,000 зрители се бяха събрали да гледат първия международен мач Австрия – България.
Българите, ние ги познаваме като наши съюзници през време на общоевропейската война. Но ние познахме тогава българския войник, а не спортист. За него чухме напоследък за мачовете му с Букурещ, Будапеща и др. Но това, което видяхме вчера, надмина нашите очаквания. Ний не предполагахме, че в една страна, в която допреди няколко години нямаше нито помен от спорт, в един такъв къс период време можа да напредне толкова много.
Българите играха добре с опитност и като добри познавачи на футбола. Пъргави много и издръжливи, със силен амбициозен дух. В Париж те, както и ромънците, нямат шанс, но ние сме уверени, че ще запазят достойно спортната чест на страната си.
Резултата 6:0 не е тъй страшен за българите, за тях това е една игра, от която те ще научат много.“
(“Wiener Sport Blatt”, 22 май 1924 г., цит. по „Спорт“, 1 юни 1924 г.)
* * *
Из дневника на Димитър Иванов – председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ) и водач на българската група на Олимпийските игри в Париж:
„Във Виена бе уреден един тренировъчен мач, за да изпитаме силите си с един силен противник. Капитанът на австрийската федерация, който сам лично реди националните австрийски тимове, е прочут със своя талант да проучва противника си и да нагоди така тима, че да използува всяка слаба негова страна.
Така стана и с нас. Той вече знаеше от треньора качествата и недостатъците на всеки наш играч, сам дойде предишния ден да види нашите играчи в играта и на всеки от тях турна такъв капак, че и най-добрите ни играчи не можаха да дишат.
Поражението бе голямо, но и поуката бе още по-голяма. Това, което търсихме – да изправим някои от грешките си, постигнахме.“
(„Спортен преглед“, възпоменателен брой, посветен на Димитър Иванов. Петровден, 12 юли 1937 г.)
