„На 13 май сутринта, обсипани с благопожелания от близки и другари спортисти, които бяха дошли на софийската гара да ни изпратят, ние потеглихме с влака за Лом, откъдето с параход трябваше да продължим пътя до Виена.
Френетическо ура прекъсна звуците на „Шуми Марица“, когато влака се отдалечи от групата изпращачи.
Всред смехове и закачки времето несетно летеше.
На вратчанската гара останахме изненадани, когато влака спря и до нас долетяха звуците на „Шуми Марица“. Подадохме се из прозорците да разберем и нашето подаване бе последвано от урата на вратчанските спортисти, които бяха дошли да ни изпратят и пожелаят успех. Всред песни и викове ура влака продължи за Лом.
На ломската гара бяхме поздравени от представители на ломските спортни клубове и след късо престояване в града се качихме на парахода „Saturnus“, който трябваше да ни отнесе във Виена …
С нашия национален футболен тим пътуваха представители на Б.О.К., Б.Н.С.Ф., по един представител на областните федерации и няколко души гости – членове на спортни клубове, общо около 45 лица.
От палубата на „Saturnus“ звуците на „Мила Родино“ се разляха гръмко наоколо и изненадаха насъбралите се на пристанището ломчани.
Когато парахода потегли и се плъзна по водите на тихия бял Дунав, величествените звуци на „Шуми Марица“ и мощното ни ура процепиха въздуха и се понесоха към родния бряг като последен привет. Повечето от нас пътуваха за първи път по Дунава и непрекъснатите гледки, които залязващото слънце обагряше с чудни светлинни оттенъци, създадоха у всички възторзи, които избликваха в кръшни песни, отгласът от които се носеше над водите на Дунава до късно през нощта.
Към полунощ параходът спря във Видин и нашата изненада бе голяма, когато и тук бяхме приветствувани от представители на видинските спортисти. Тук всички разбрахме какво голямо значение се отдава на нашето участие на Олимпиадата в Париж и какви големи надежди възлагаха всички на нашия футболен тим.
Щеше ли да оправдае той тези надежди? Мнозина бяха оптимисти, мнозина обаче се съмняваха, но криеха своите съмнения, да не убият настроението на другарите си.
След двудневно пътуване по Дунава, всред смехове и закачки, каквито са присъщи само на младежта, ние стигнахме в Буда Пеща.
На пристанището бяхме поздравени от нашите студенти, следващи в същия град, и заедно с тях разгледахме Буда-Пеща … Когато се върнахме на парахода и той наново се плъзна по водите на Дунава, гръмките звуци на „Мила Родино“ и мощното ни ура привлякоха вниманието на множеството будапещенци по двете страни на величествения град и те ни размахаха своите кърпи, а нашите студенти ни отговаряха с ново ура. …
На края на четвърти ден от нашето пътуване, ние стигнахме във Виена, където нашите футболисти трябваше да премерят силите си и се опознаят с един първокласен, силен противник, чиято голяма техника във футбола им беше известна само от описанията са списания и другари спортисти.
На пристанището бяхме поздравени най-радушно от нашите студенти във Виена и от представителите на австрийския футболен съюз.“
(„Спортен преглед“, 7 юни 1924 г. Репортаж на А. Ф. Крокев)
