„Във вторник, 13 т. м., 7 ч. и 12 м. преди обед Националния ни тим, заедно с официалните представители на Б. Н. С. Ф. и гостите, заминаха с ломския влак за Париж през Виена. Едно внушително число спортисти и граждани, нашата народна спортна гордост, присъствуваха при изпращането.
Перона на гарата представляваше една мила картинка. Смях, закачки, се чуват на всяка крачка. На едно място, родители дават последни наставления на сина си – спортист, на друго – група изпращачи – поръчки, благопожелания и пр.
Но, ето че удря третият звънец. Започват се бързи и сърдечни прощавания: „Хем победители да се върнете, чувате ли!“ – вика един и им се заканва. „Мочко! Кики! – викат други – на добър час!“ и влакът потегля, отнасяйки ги там – в Париж, където на международната спортна арена, застанали рамо до рамо с напредналите западни държави, ще покажат какво е направила млада България в още по-младия й спорт.
А ние тук, техните другари – спортисти, не можем, освен да им пожелаем добър успех и щастие в игрите.
На 21 т. м. тимът ни ще се състезава във Виена на прочутата игрище „HoheWarte“ с австрийски национален тим. Това ще бъде важен предолимпийски мач, тъй като австрийският тим е един от най-силните в Европа.
От там гостите ще се върнат обратно, а националният тим ще продължи до Париж, където, както е съобщено, ще се състезава във втория рунд.
Националният тим пътува със следното намаление: по Бълг. Държ. Желез. с 50 на сто намаление; по парахода с 20 на сто намаление; по австрийските железници с 25 на сто намаление; по швейцарските железници с 33 на сто намаление и по французките железници с 50 на сто намаление.
На националния тим тютюневата фабрика „Енидже“ е отпуснала 5 килограма папироси.“
(„Спорт“, 1 юни 1924 г.)
