Из дневника на Димитър Иванов – председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ) и водач на българската група на Олимпийските игри в Париж:
“Подготовката за участието на България в осмата Олимпиада започна за всички организации много късно. БНСФ едва бе просъществувала около 4 месеци, когато тоя въпрос се сложи на масата. На учредителния конгрес на БНСФ бе предадена архивата на учредения през март Олимпийски български комитет, чиято деятелност бе почти спряла.
БНСФ прие с ентусиазъм отново мисията на така учредения олимпийски комитет и който, попълнен с членовете на юнашка, колоездачна, бойскаутска, морски сговор, авиаторска организации, пое изпълнението на подготовката за участие в Олимпиадата.
Задачата бе крайно трудна и неблагодарна. За изпращането на около 60 человека в Париж бяха нуждни близо 2 милиона лева! Идеята за участие на България в Олимпиадата не бе узряла нито в спортните среди, нито в обществото, нито в държавата.
След усилена пропаганда, спортните среди схванаха нуждата от участието ни, въпреки че имаше и убедени спортисти, противници на участието ни. Те излизаха от гледището, че ние сме още млади в спорта, за да се надяваме, че ще представим достойно спортна България в Париж. Някои предлагаха разходите, които ще се направят за Олимпиадата, да се внесат за стадион, други предлагаха да се изпратят само идейни водачи на спорта и дописници, за да видят и после да осветлят нашето общество.
В противовес на тия схващания, Олимпийският комитет и Националната спортна федерация смятаха, че участието ни е наложително, за да се даде един силен тласък на спорта, че въпросът не се слага да пожънем победи, а нашите спортисти, в контакт и съревнование с чуждите, да видят най-висшата организация, да видят и да научат как съперниците им са достигнали най-големите постижения, да видят най-висшата организация на спорта в света.
Обществото гледаше апатично на тия усилия. Идеята за Олимпиади и тяхното всесветско значение не му бе познато. Правителството, обаче, схвана важността на участието на България в осмата Олимпиада не само като силен тласък за спорта, но и като първата след войната групова манифестация на нашия народ. То обаче бе спънато в своето желание от някои също апатични и неосветлени за значението на Олимпиадата среди в парламента, и без това малката сума беше преполовена. Опуснати бяха 600,000 лв. вместо 1,200,000 лв.
Безспорно, че при бедността на нашата държава и това, което бе дадено, представляваше една много голяма за нея жертва. Това се чувствуваше от всички ни. Направиха се опити да се получи по други пътища нещо от обществото. Обаче, както винаги, и тоя път полученото бе съвсем незначително.
Тая така оскъдна сума бе разпределена между организациите: спортна, колоездачна, конен спорт и юнашка.
Предварителните разходи по подготовката, екипировката на участниците достигна сумата 100,000 лева. Останаха 500,000 лева. Националният тим бе съставен от играчи от клубовете Левски, Славия, Тича (Варна), Футбол-клуб. Тренировката му бе поверена на препоръчания от австрийската федерация треньор Нич, интернационален играч от клуба Рапид.
Малкото време, с което разполагахме и оскъдните средства за тренировката не позволиха да се развие максимумът, който биха могли да дадат нашите играчи. Тук трябва да добавим, че пречеше нашето чисто българско отрицателно чувство, което ни е карало всякога да се смятаме, че сме достигнали в едно кратко време съвършенството и че повече няма нужда да работим.
В националния тим за 18 души се отпуснаха 200,000 лева. А по най-тънката сметка трябваха около 400,000 лева. Ако тръгнахме с тая сума, то бе защото се предвиждаше да се дадат още 120,000 лева от държавата и останалата сума да се дотъкми от поддръжката, която ни бе обещала австрийската федерация, а най-вече защото знаехме, че идеализмът на българина ще надвие материалните несгоди, както това той извърши през войните.
На 13 май футболният ни тим, придружен от представители на областните федерации, тръгна с параход през Лом за Виена.“
(„Спортен преглед“, възпоменателен брой, посветен на Димитър Иванов. Петровден, 12 юли 1937 г.)