„Телеграфът донесе трепетно очакваната новина за мача Ирландия – България, резултатът от който начерта за нас един нов път. Един път, по който българският спорт тръгва към бъдащето, достатъчно добре оценил моралната и физическата си стойност. Защото, ако Париж имаше за нас значение за близко опознаване и съприкосновение с международния спорт, най-вече той ни послужи за изпитанието, на което се подложи нашият, българския спорт.
Целта на модерните олимпийски игри – да събират на едно място спортистите на всички народи, способствувайки за тяхното побратимяване и сближаване, не излиза само от това гледище. Тя стои също така на основата на изпитанието, защото състезанието, в края на краищата, чрез резултата и общия си вид дава моралния и физически образ на спортистите, които участвуват в него. А знае се, че за него тези страни избират цвета на силите си.
Колкото международна да бъде идеята за олимпиадата, все пак там, където ще се проявят отделните народи, виждаме отразени всички качества, присъщи на съответния народ. И винаги на това борческо поле всеки народ поставя спортните си сили в такъв размер, в какъвто те се явяват като продукт на общата му физическа и духовна култура, защото спортът не може да не бъде правопропорционален на тях. И често пъти срещу голяма спортна култура на един народ, друг с по-малка такава, противопоставя здравите си духовни качества.
Така е и с нас. Когато стана известен противника ни в Париж, ние, познавайки неговите качества и минало, не можахме освен предварително да му предречем победа. Защото българският спорт, който в малкото време на своя ръст едновременно трябваше да премине през организацията и техническото си устройство, едва ли можеше да мисли за някакви победи. Той не можеше по никакъв начин да застане на равнището на онези, които от години насам са изковали образа на своя спорт.
И затова ние, надявайки се само в моралната стойност на българина, искахме да покажем на света своето съществувание, да се поучим и достойно да изнесем името на България. Защото целта на осмата олимпиада за България не можеше и не трябваше да бъде друга, чрез осмата олимпиада България се яви на международната сцена и показа на света, че тя има правото на едно свободно съществувание, защото преди всичко работи за мирния и културен напредък, затворена в тесните си граници.
Тя показа също така, че нейната работа има резултати, по-големи даже от тези, които самата тя е очаквала и че те преди всичко са плод на нейните здрави физически и духовни качества. България в никой друг начин, освен чрез олимпиадата, не можеше да подчертае това.
Когато на стадиума Коломб, наред със знамената на всички държави плющеше и българският флаг, нашият тим отстояваше пред очите на една международна публика качествата и името на България. В тази неравна борба, въодушевен от идеалите на нова България, тимът ни изнесе славно и достойно пренебрегнатото българско име. Ние не искаме повече от това. Резултатът на състезанието с Ирландия, както и целият му развой, са една наша победа, едно наше тържество. Но за нас е по-важно, че в сърцето на Франция ние накарахме света да заговори за нас, да тръпне пред устремите ни и да познае и разбере, че чадата на мъничката страна имат несъкрушим дух и умеят да пазят Родината си като най-скъпата им светиня.”
(„Спортен преглед“, 7 юни 1924 г.)
* * *
„В събота, 14 т. м., 9 ч. вечерта пристигна, идящ от Лом, българския национален тим.
На гарата едно хилядно множество граждани и спортисти бяха дошли да изкажат почитта си към достойните защитници на спортната ни чест. При влизането си в гарата влака бе посрещнат от нескончаемите ура, махане на шапки и букети от живи цветя.
След слизането им на перона на гарата, играчите бяха приветствувани от председателя на Български Олимпийски Комитет, зап. полковник Китанчев, от страна на Б. Н. С. Ф. от д-р Славов и за С. С. Ф. от г. К. Ненов.
Начело с националния тим бе образувана внушителна манифестация, в която взеха участие всички клубове, облечени формено, и гражданството. Манифестацията се закри при Народното събрание, където играчите от националния тим бяха носени на ръце от другарите си спортисти.“
(„Спорт“, 22 юни 1924 г.)
П. П.
Цитираната в статията периодика е от фонда на Народна библиотека „Иван Вазов“ – гр. Пловдив. Използвани са и изображения от Уикипедия.