„След голямото униние, което бе обхванало спортните ни среди, когато се узна, че България ще играе с Ирландия и след песимистичните предположения за изхода на тая среща, известието за големия успех на България срещу Ирландия изпълни с възторг българските спортисти. Защото резултата 1:0 или по-право 0:0 (гола, както гласи телеграмата, се оспорва като неправилен) и то срещу един от най-сериозните претенденти за шампионата на VIII-та Олимпиада, е един значителен успех, на който биха завидели и силните европейски държави.
Успеха изпъква по-добре, когато го съпоставим със силното поражение на нашите съседи: Урагвай – Югославия 7:0, Холандия – Румъния 6:0 и Чехославия – Турция 5:2.
Трябва да се забележи при това, че ирландци държат първенството във Велико-Британия. Резултата добива още по-голямо значение, като се съпостави с тоя от мача Франция – Англия, който е 3:1 в полза на Англия.
Но ние желаем да запазим мярка в нашата радост. Ние разбираме отлично, че ирландци стоят високо над нас и по техника, и по умение. Тъкмо това ни кара да подчертаем, че българите са противопоставили на изкуството на ирландци своя непоколебим дух, своето горещо желание да защитят достойно българското име пред очите на цял свят.
Изпълнени с любов към своята родина, те са разбрали сериозността на задължението да я представляват в Париж, играли са като лъвове (емблемата на Б. Н. С. Ф.) и нежалейки себе си, не са позволили на ирландци да тържествуват. Така българския спорт зае едно почетно място между западноевропейските и ще бъде оценен както заслужава.
*
Снощи футболния клуб „Левски“ устрои манифестация до паметника на В. Левски по случай резултата от олимпийското състезание на българския национален тим с ирландския.“
(„Свободна реч“, 31 май 1924 г.)
* * *
„По повод бляскавите успехи, които пожъна на Олимпиадата в Париж нашият Национален Тим, едно внушително множество софийски граждани отправи до нашите млади спортисти следното приветствие:
„Paris, avenue Kleber, 38, Legation de Bulgarie. Ivanow.
Покланямесепочтителнопредвъзвишенитедобродетели, коитопроявихтенасветовнатастъгдапредсветовнитепогледи. Тиядобродетелисананашиянарод, олицетворениотвас, милиискъпинеговидеца. Нашетовъзхищениеотвасставаощепо–трогателно, когатоузнахме, чевиепроявихтетиядобродетеливсъстезаниесъссиноветенахрабрия, просветенияиблагороденирландскинарод.
Светът и нашите врагове узнават чрез вас и от вас, че и за нашия народ трябва да има място под слънцето и на земята. Че това право, тъй свещено за всички народи, не трябва да се отказва на нашия народ, който е гонил и гони само една цел: да се вреди всред другите просветени народи и да даде своя скромен принос към световния напредък и световното добруване.
Тая цел е въодушевлявала нашия народ, когато той се е явявал на бойните полета; същата цел го въодушевлява и ще го въодушевлява и извън тия полета, по изпитите от човешка кръв световни стъгди. Въоръжен с правото и правдата, надарен с дух, морал, воля, храброст и себеотрицание, той ще догони, рано или късно, тая велика цел.
Нашият народ целува вашите ведри, светли и юнашки чела, мили и скъпи негови деца. Той ви е благодарен и признателен, за гдето вие възвисихте и възвеличихте неговото свещено име и неговата скъпа чест, поругани от завистливи, коварни и подли врагове.
Да живее България!
София, 1 юний 1924 год.
От името на приветствувалите, Кирил Дрангов, председател на македонското студентско дружество „Вардар”.
(„Спорт“, 15 юни 1924 г.)
