„…След това ирландските леви форуарди правят атака и при хубава пасировка подават на център-хафбега г. Мюрей, който дава пас на център форуарда си г. Дюнкан, който е в явно положение офсайт и при такова положение бие шут в българската врата, който шут българският голкипър не се опитва дори да спре, тъй като е очаквал арбитъра да свири офсайта. Обаче арбитъра приема този удар за гол и играта продължава въпреки флагрантното положение офсайт на център-форуарда ирландец.
Ирландия печели благодарение на арбитъра 1:0.
Ирландия е взела надмощие през първия хафтайн на играта. А българите се показаха много добре през първата половина, след което станаха по-малко активни и ако да не бяха проявили колебание пред ирландската врата няма никакво съмнение, че би се достигнал резултат равно на равно.“
(Френска новинарска агенция “Havas”, 28 май 1924 г., цит. по „Слово“, 30 май 1924 г., също и „Свободна реч“, 31 май 1924 г.)
* * *
„Според допълнителните сведения по мача Ирландия – България, олимпийското жури е решило, ако негатива на филма, който снема мача Ирландия – България, действително покаже, че спечеления от ирландците гол е от положение офсайд (положение из засада) резултата от мача ще се смята като 0:0.“
(„Слово“, 31 май 1924 г.)
„Футболното състезание между България и Ирландия на Олимпиадата в Париж е било снето на кинематографически филм. Скоро ще бъде възпроизведено състезанието на екрана и ако от снимката се установи офсайта, тогава ще се смята за нестанал единия гол, направен от ирландците на българите, играта ще бъде с резултат 0:0.“
(„Юг“, Пловдив, 1 юни 1924 г.)
„Париж (Радио). Ако негатива на филма, който сне мача Ирландия – България, установи офсайта, играта ще се признае 0:0.
Коментирайки горната телеграма, предполагаме, че ако се признае резултата 0:0, мача Ирландия – България ще бъде продължен, за да се дойде до победата на една от страните. Това обстоятелство показва, че не е изключена възможността България да спечели голямата чест да играе още един път в третия тур с големите победители на Олимпиадата. Нашите спортисти изпитват голям интерес към развитието на спора.“
(„Свободна реч“, 1 юни 1924 г.)
