Из дневника на Димитър Иванов (продължение):
„Нашите играчи бяха добили вяра в себе си и когато се свърши почивката, те се хвърлиха с нова стремителност. Борбата се водеше с променливо надмощие на двете страни. Цели тридесет минути тя продължи при отчаяни усилия от двете страни без резултат. Но на тридесетата минута Дънкан, от явно положение офсайд, което положение се призна от всички присъствуващи кореспонденти и арбитри, направи първия и единствен гол.
До края борбата се още повече разгорещи. Нашите загубиха хладнокръвието от тая очевидна и фатална за резултата грешка на рефера. Играта свърши при тоя резултат.
Председателят на БНСФ контестира направения гол от офсайд и след това, за да е верен на изявленията си, че България не претендира за победи, отказа се от контестацията. Тая постъпка направи дълбоко впечатление на рефера, на журито и ирландците, във възторга си, прегърнаха и разцелуваха някои от нашите играчи.
Ефектът от резултата на тоя мач бе така силен и неочакван, както при една победа. На следния ден всички вестници писаха единодушно за неочакваната красива игра на това здраво племе и признаха, че голът е направен от офсайд. Никога френската преса подир славните ни бойни победи не е писала толкова за България, както след тоя мач, който показа пред портите на Ньой смелостта, издръжливостта и балканската фурия на нашето племе.
Никога след войната не се е направило по-голяма пропаганда за българщината и България от тая, която направи българският национален футболен тим в Париж. Ние поздравляваме спортна България с тая победа и пожелаваме на деветата Олимпиада вместо на девето място, спортна България да бъде класирана на първо място!”
(„Спортен преглед“, възпоменателен брой, посветен на Димитър Иванов. Петровден, 12 юли 1937 г.)
