Из дневника на Димитър Иванов (продължение):
„Най-после часът, страшният час дойде. Дъхът спря. Нашите се показаха из бетонния тунел, водещ в игрището. Военната музика гръмна “Шуми Марица”. Целият тим, облечен в красивите бои на българския трикольор, със златни лъвчета на гърдите, се спря за миг и като статуи, с гордо вдигнати глави, с поглед, стрелнат в публиката на трибуните, нашите дочакаха края на химна.
О, как горди се почувствувахме в тоя момент! “Шуми Марица” ечеше тържествено и смело над стадиона и караше да тръпнат всички ония, които знаеха магическата сила на тоя национален химн. Цялата публика стоеше права, втренчена в младите тела на представителите на най-младия футбол.
Силни ръкопляскания изпратиха последните звуци на “Шуми Марица”. Сълзи напълниха очите ни. След толкова мъки и страдания, причинени от същия тоя Ньой, най-после спортната младеж – надеждата на България – наложи да се свири наравно с химните на най-великите народи и химнът на България и звуковете на “Шуми Марица”, които не познават поражение, да долитат до Ньой.
Националният ни трикольор се развяваше гордо. Като с някаква магическа сила това знаме и тоя химн върнаха надеждите ни. Ние повярвахме, че ще настане чудото на олимпийските игри, защото същият тоя химн, същото това знаме, познаваха само победи на бойното поле и възкресиха пред нас образите на Люле Бургас, Одрин, Тутракан, Дойран.
Играта почна. Нашите бяха в първите минути смутени и крайно предпазливи. Но когато, благодарение на отличната пасировка и комбинация, те успяха да се доберат близо до ирландската врата, куражът отново се върна у нашите. Борбата се разгорещи. Нашите надминаха себе си. Ирландската врата бе постоянно в опасност. Ирландците, които отначало бяха почнали играта си с едно пренебрежение, се съвзеха. Това направи борбата още по-разярена, като през цялото първо полувреме надмощието бе на страната на нашите играчи.
Ентусиазмът бе неописуем. Резултатът 0:0 бе изненада за всички. И когато това се съобщи по другите стадиони по радиото, мнозина любители на футбола и представители дойдоха на Коломб, за да видят причините на тоя резултат, който не са очаквали.“
