В навечерието на вълнуващия дебют пред собствена публика за сезона – срещу дългогодишния ни, достоен и труден съперник Славия София, имаме специален повод за отбелязване.
Преди точно осемдесет и осем лета, в неделното утро на 25 юли 1926 г., няколко десетки пловдивчани от сърцето на града – Понеделник пазар, дали живот на нашия клуб. Нему те вложили любовта към родния квартал и Пловдив, уповавайки се и работейки усилно, щото той да израсне до средище не само за телесно, но и нравствено възпитание. Днес техният пример ни вдъхновява повече от всякога! Днес, в поредното трепетно време за локомотивската общност, живителен е взорът към корените, към завета, който чрез делата си основателите ни отправят.
Бихме искали да извикаме от мъдростта на отминалите години няколко автентични слова – показващи моралните въжделения, скромността и всеотдайността, идеализма на предходните поколения привърженици. Горди сме да бъдем техни следовници – и чувстваме повелителен дълг да продължаваме съграденото!
Честит празник на всеки, запазил частица за Локомотив Пловдив в сърцето си!
Организация “Трибуна Спортклуб”
„…В източната част на града безбройните малки единици се асимилираха в нови формации с по-стабилни сили; така се образуваха федеративните клубове: „Атлетик”, „Караджа”, „Кубрат” и „Любен Каравелов”.
Тези федеративни клубове в периода на своето съществувание дадоха упорити усилия за въздигане и регистрираха успехи, достойни за адмирация. С течение на времето, обаче, условията, всред които се развиваха клубовете, се измениха. Местата за спортуване, поради интензивното разрастване на града, бързо се заляха със строежи. Това наложи сливания между някои клубове. Това сливане стана и в източната част на града между клубовете „Атлетик” и „Караджа”, обявено тържествено на 26.VІІ.1926 год. в салона на читалище „Иван Вазов”, под името „Спортклуб”.
Новият клуб, мобилизирал повече сили под своето знаме, с уверени стъпки закрачи към възход. Доколко е имал резултатна дейност същия клуб, сведочат следните бегло нахвърлени данни: игрище, пригодно за спортуване и за публика, поддържано с един голям по своите размери наем; реализирани бюджети до 120 000 лева; най-добре организирани числено и в постижения дамски тимове; юношески тимове; превъзходни атлетически тимове, взели множество награди в състезания; квартален клуб-читалня, удобно голямо помещение с множество книги, достъпно за всички; народен университет, от чиято катедра са говорили пред пловдивската публика най-видните български общественици и учени; коледни елхи с подаръци за бедни деца и пр. – нещо, което правеше чест на „Спортклуб” и което никой местен клуб не бе постигнал.”
„Влизането на Спортклуб в националната дивизия ентусиазира ръководството и състезателите. Между тях се създаде взаимно доверие и много близко приятелство. За набиране на средства се организираха вечеринки, томболи, хор по случай Коледа и Нова година. Силната любов и привързаност към дружеството даде своите положителни резултати. Отборът, макар и новак в националната дивизия, започна успешно. Радост и веселие заливаше махалата след мачовете, което зарази малко и голямо. Всички те се включваха в живота на Спортклуб и започваха масово да посещават мачовете. Върволицата от хора, придвижващи се към игрището, подсказваше, че Спортклуб има мач.
Много голяма е заслугата на ръководството на клуба, и по-специално на подполковник Ватов и Георги Петров (бати Гочо аптекаря), подпомогнати от Димитър Елков – зъболекаря, Спиро и Гого Торбови и др., които правеха всичко възможно, за да осигурят участието на състезателите в мача.”
„Защо напредва и печели Пловдивския Спортклуб”: „Използваме случая с пребиваването в София на подпредседателя на пловдивския Спортклуб, г. Атанас Велчев, към когото се обърнахме да ни осветли по някои въпроси, свързани с живота на клуба, който е един от фаворитите за държавно първенство.
„Какво да Ви кажа – започна г. Велчев – Спортклуб е голяма спортна организация, обединява много членове, излъчва много деятели за всестранна културно-просветна и спортна дейност. Следователно, онова, което дава Спортклуб на терена със своите „единадесет”, не е изненадващо, а е логическа последица на голямата, смислена и системна работа. От много години упорито се работи във всяко отношение. И доживяхме да видим „махленския” клуб първенец на южнобългарската дивизия, член на националната дивизия, претендиращ сега да стане и държавен първенец.
От нас могат да вземат пример много други клубове, които се оплакват, че им липсват средства, че трудно се отивало далеч без пари и пр. Работа и само работа – това е основният стимул, който ни е ръководил, и по този именно път – с взаимно разбиране и дисциплина, надяваме се да вървим още по-напред, за да оправдаем напълно надеждите на ония наши съграждани, които винаги с готовност са ни подкрепяли морално и материално.”
„Повече сърце и обич към своя отбор!”: „Така могат да се резюмират препоръките, които се дадоха на проведеното на 27 т.м. съвещание за състоянието на представителния футболен отбор на „Локомотив”. Много привърженици на дружеството буквално задръстиха салона на агитпункта в Пловдив, за да изкажат своите мисли, да помогнат на футболния отбор, който въпреки уверенията на треньора Ив. Радоев, се намира в незавидно състояние.
Един след друг взимаха думата работници и служащи, с болка говореха за слабостите на своите любими състезатели, загрижено им сочеха недостатъците, които трябва да преодолеят. Съвещанието продължи повече от три часа и пак много мнения останаха неизказани. В душната атмосфера на салона се чувствуваше едно желание – да се развърже възелът, в който са се оплели футболистите на „Локомотив”, на всяка цена отборът да заеме мястото, което му се полага.
Така ли погледнаха на съвещанието състезателите на „Локомотив”? Не. Вълнението на техните привърженици, загрижеността за състоянието на отбора, като че ли не ги засегнаха много. За това говори обстоятелството, че от 16-те състезатели, за които се казва хубаво и лошо в доклада на треньора, само трима взеха думата. И те поставиха на преден план, като основна причина, която спъва развитието на отбора, лошото финансово състояние на дружеството. Като че ли само парите могат да възвърнат духа на локомотивци, да им вдъхнат онази увереност и воля за победа, с които хилядите техни привърженици са свикнали да ги виждат на терена.”
„В заключение – „Локомотив” (Пд) изживя някои сътресения, но бодро и мъжествено продължава да крачи по пътя на големия футбол. Да му пожелаем успех, за радост на неговите многобройни и верни привърженици, които стават и лягат с „Ло-ко” на уста!”