За съжаление не успяваме да задържим първата позиция от есенния полусезон. Няколко домакински провала, сред които такива от прекия съперник ЦСКА и градския такъв Ботев (тогава под името Тракия) лишават, може би най-добрия отбор, който сме имали в до моментната ни история от възможността да триумфира на най-високото стъпало в родния шампионат. Един гол не стига и на Христо Бонев да се нареди до Петър Жеков в класацията за голмайстор на първенството. И все пак, второто място е най-големия успех за Локомотив до тогава!
Сребърните медалисти от сезон 1972/73 година
Локомотив Пловдив:
Първи ред, прави – от ляво на дясно: Иван Манолов (ст. треньор), Красимир Манолов, Недялко Стамболиев, Христо Бонев, Иван Кичуков, Коста Босаков, Иван Лазаров; втори ред, в средата: Спас Хрисчев, Владимир Фатов, Тодор Иванов, Минчо Овчаров, Георги Маданков; клекнали: Гальо Пеев, Станчо Бончев, Георги Василев, Венко Камбуров, Илия Бекяров