Днес продължаваме нашия хронологичен преглед посветен на деветдесет годишнината на клуба ни отново с 1983 г. Колажа, който виждате е посветен на плейофния мач с “Осъм” Ловеч, след който “Локомотив” Пловдив се завръща в “А” РФГ след тригодишно изгнание във второто ниво на българския футбол. Заедно с тези фотоси, обаче ви даваме възможността да се докоснете до онзи наистина, може би най-уникален сезон в нашата история. Публикуваме статията на познатия на всички привърженици на клуба ни и приятел на ОТС Дончо Донев – “Най-лудия сезон на Локомотив”! Не е от типично по-кратките ни публикации, но определено си заслужава да бъде прочетена! Отделете и малко време, няма да съжалявате!
“Най-лудият сезон на Локомотив”
Дончо ДОНЕВ
Сезон 1982/1983 г.г. е един от най-драматичните в историята на Локомотив. Това е първенството, в което черно-белите получават голямата си легитимация, спечелвайки Купата на Съветската армия. Трофеят по това време е считан за втори по значимост след шампионската титла. Триумфът на 1 юни 1983 година на Христо Бонев и компания нарежда пловдивчани сред най-големите. До този момент Локо е симпатичен отбор с едно второ и две трети места, но във витрината си няма Купа. Именно КСА легитимира черно-белите сред най-големите у нас.
Пловдивчани стартират в новия сезон през август 1982 г. в не особено приповдигнато настроение. Зад тях са два неуспешни опита за промоция в А група след изпадането през 1980 г. В края на май същата година черно-белите много нещастно губят финала за Купата в Плевен от Локо (Сф) след нелеп гол в продълженията на Стойчо Стоев, който пада след ужасна грешка на иначе отличния до онзи момент вратар Васко Гаврилов, вечна му памет! Бурно подкрепяни от около 5000 души на стадион „Слави Алексиев” момчетата на покойния Атанас Ангелов успяват да изравнят след 1:0 за софиянци през първото полувреме. Пловдивската агитка окуражава любимците си със скандирането: „Таз година Купата, догодина групата”. На почивката Ангелов вади 18-годишният Христо Колев (Бащата), който е поставен на непривичния за него пост ляв бек и пуска Илия Анчев. Именно бързоногият бек прави разликата след почивката, когато падна изравнителното попадение. След това Анчев и Ераносян удрят греда, за да дойде нелепия гол на Стоев в продълженията.
След края на сезона Наско Ангелов, който е сред най-успешните треньори в историята на ДЮШ на Локо отстъпва мястото на големия Атанас Драмов. Той бързо въвежда желязна дисциплина в отбора, а най-значителните трансфери, който прави е привличането на Тракия на бившия капитан на канарчетата – покойният Александър Иванов, който е баща на Георги Иванов (Гонзо) и на бившият национален вратар Стефан Стайков. От Ямбол идват Пламен Николов, който става несменяем титуляр на левия бек и крилото Ангел Трингов. Клубното ръководство успява да запази в състава наложилият се вече в А националния отбор Аян Садъков, младежките национали Едуард Ераносян и Петьо Василев. Остават също така Георги Фиданов и Николай Курбанов.
Началото на сезона обаче е повече от съкрушително. Още в първия кръг за Купата на България черно-белите трябва да се изправят срещу кръвния враг Тракия, както тогава се нарича Ботев. Предвид отличните резултати в контролите, настроението на Лаута е повече от приповдигнато. Черно-белите жадуват за легитимация след двата сезона в Б група, през които канарчетата бележат възход – печелят КСА през 1981 г. и бронзовите медали. В първият мач Локо е домакин пред препълнените трибуни на стадион 9 септември. Разочарованието обаче идва бързо, след като жълтите още първото полувреме повеждат с 2:0, а през втората част увеличават преднината си. В края след гол на Ераносян черно-белите стигат до 3:1, а реваншът край Бирената губят със същия резултат.
Именно тези два мача обаче се оказват печеливши за Локо. Атанас Драмов бързо разбира, че ахилесовата пета на отбора продължава да е защитата, заради която предишното първенство едва не се стига до изпадане във В група. Гениалният ход на Драмов е преквалифицирането в централен защитник на лявото крило Николай Курбанов. Именно бившият национал, който вкарва и при паметното 7:3 над жълтите, е големият коз на специалиста. Курбанов се справя отлично като либеро, а включванията му в атака често носят голове. Пред него заиграва отлично върнатият от Асеновец Петко Станков. От халф Пламен Николов е преквалифициран на ляв бек и се справя много добре.
Големият импулс на Локомотив обаче е преместването на своя стадион в Лаута. Макар и недостроен, по трибуните на всеки мач идват по 7-8000 фенове. Началото на сезона не е особено добро с хикс в Бургас срещу Нефтохимик и измъчена победа след автогол срещу Родопа на Лаута в добавеното време. Светъл лъч е победата на 1/32 финалите в турнира за Купата на Съветската армия срещу традиционно неудобния Асеновец с 4:2 в Асеновград. Отборът обаче лъкатуши в първенството – след хикса в Асеновград идва и реми в Пазарджик срещу Хебър, което позволява на прекия конкурент за промоция Берое да се отскубне напред в класирането. Заралии са майстори и на тихата дипломация. Зад тях е цялата област и пивоварната Загорка, в която се прави дефицитната по онова време бира със същото име. Съдиите свирят на поразия дузпи за зелените, а кулоарните клюки по онова време гласяха, че колите на реферите едва потегляли от стадиона под Аязмото под тежестта на касите с пенлива течност. Именно с гол от съмнителна дузпа заралии печелят първият директен сблъсък под Аязмото.
Преломният момент за Локо през този сезон настъпва през октомври. Изненадващо в отбора се завръща след 2 сезона в Гърция Христо Бонев. След изпадането през 1980 г. тогаващният председател на Локомотив – покойният Никола Щерев използва случаят да се разправи с гения, който не се подчинява на социалистическите порядки и го прогонва.
Зума обаче се завръща триумфално. Третият му дебют с черно-бялата фланелка е посрещнат възторжено. Лаута се пука по шевовете в мача срещу Слънчев бряг, чийто капитан е юношата на черно-белите Минчо Овчаров, обявен впоследствие 2 пъти за най-добър футболист на българските затвори. Бонев раздава пасове по конец, но Ераносян, Сотиров и Трингов правят множество пропуски. В крайна сметка мачът завършва 0:0. Еуфорията на Лаута обаче е толкова голяма, че никой не обръща внимание на хикса, защото феновете са убедени, че с Бонев няма как отборът да не влезе в А група. По това време никой, ама никой в Локомотив не обръща внимание на турнира за Купата на Съветската армия. В стратегията на Драмов обаче тази надпревара не е отписана. Почти незабележимо черно-белите стигат до полуфинал след категорични победи с 4:1 над Рилски спортист в Самоков, с 3:1 над Добруджа на Лаута и с 4:1 над Бдин няколко дни преди Нова година отново у дома.
Голямата цел и мечта на всички черно-бели е завръщането в А група.
На това е подчинена и зимната подготовка. Локо успява да намали само на точка преднината на Берое, а през пролетта предстои мач в Пловдив. Никой на Лаута дори не смее да мечтае за нещо повече от достойно представяне срещу ЦСКА на полуфинала, тъй като по това време червените са отбор от европейска класа, елиминирал двукратният носител на КЕШ Ливърпул.
Пролетта започва добре за Локомотив с рутинна победа над Нефтохимик в Пловдив. След това идва домакинския двубой срещу Берое, който остава в историята на Б групите като най-посетения. Черно-белите обаче са подготвени предварително за този мач. Срещу Нафтата Аян Садъков е
декориран с поредния безумен картон и отпада за дербито.
Около 40 хиляди души изпълват до краен предел Голямата къща в очакване на битката на титаните Христо Бонев и Петко Петков. Именно Зума извежда Локо напред с гол от фаул през първото полувреме. Заралии обаче натискат и изравняват още преди почивката. 17-годишното ромче Йордан Митев връзва на панделка Петьо Василев и мушва топката в мрежата зад Стайков. Черно-белите се вдигат на щурм през второто полувреме и Любчо Бурнарски хвърля трибуните в екстаз с гол в 75-ата минута. Локо вече е на първо място с точка преднина.
Още в следващия мач обаче лъсва директивата на БФС за директната промоция на Берое в А група. За гостуването на черно-белите в Смолян като рефер е пратен офицерът от милицията Богдан Кюркчиев. Домакините пък решават срещата да не е на новия стадион, а на стария, който прилича на картофена нива след дълбока есенна оран. С измислена дузпа и засада смолянчани бият с 2:1, което докарва Зума до ужас, а милиционерите едва отървават Кюркчиев. В следващия мач на Лаута идва 0:0 срещу Хебър, а пловдивчани отново са посечени, тъй като им отменят два редовни гола. Това на практика решава борбата за първото място в Южната Б група, което дава право на директна промоция. Черно-белите започват да очакват противника си за баража. Те се отпускат до такава степен, че губят 2 мача и позволяват на незабележимия до този момент Загорец да ги доближи на точка преди гостуването им в Нова Загора. На 12 април стадионът край пътя за морето е препълнен от местни мургави викачи, които са се въоръжили с капаци от тенджери и вдигат вой чак до Бузлуджа. Водени от бившият играч на Локо Георги Загорчев домакините правят истински ад пеналта пред Стайков. Защитата обаче издържа, а в последната секунда на полувремето Едуард Ераносян изпреварва вратаря и повежда. През втората част Едо вкара още 3 гола, а за крайното 5:0 се разписва Георги Фиданов. Второто място в крайното класиране е осигурено. На дневен ред идва полуфиналът за Купата срещу ЦСКА.
От БФС правят реверанс към армейците като насрочват мача за стадиона в Ихтиман, който е на 30 минути от Борисовата градина и 3 пъти по-далеч от Пловдив. Във федерацията очевидно подценяват ситуацията, тъй като малкото градче разполага с едва 10 милиционери, а от София не са извикани подкрепления. Червените запалянковци също не обръщат много внимание на двубоя като го считат за предварително спечелен и едва стотина от тях пътуват в топлата майска сряда.
На стадиона под връх Еледжик обаче се изсипват няколко хиляди привърженици на Локо, жадуващи трофея.
Звездният отбор на ЦСКА, който наскоро е взел скалповете на Ливърпул, Нотингам, Реал Сосиедад и Байерн подхожда надменно в мача. Червените, в чиито редици са Джони Велинов, братя Димитрови, Спас Джевизов, Георги Славков, Пламен Марков и Цецо Йончев обаче са стъписани от бойката игра на пловдивчани. Армейците са попарени в 19-ата минута, когато атака започната гениално от Христо Бонев стига до Христо Сотиров и след центрирането му Едуард Ераносян открива. В следващия миг на малкото стадионче в средногорското градче става първото масово нахлуване на публиката на терена. Въодушевени от попадението на Ераносян пловдивските фенове слизат на игрището, за да изразят радостта си. В първия момент реферът Йордан Жежов решава да прекрати мача. В следващия миг обаче до него отива Христо Бонев. „Тук няма кой да те спаси. И помен няма да остане от теб, ако прекратиш мача”. Жежов вижда, че работата не е шега и се оттегля встрани. През това време Зума убеждава феновете да се върнат на трибуните.
Докато червените се опомнят в 30-ата минута след нов гениален пас на Зума Сотиров надбягва защитата и прави 2:0 и хвърля пловдивската агитка в екстаз. Този път феновете не нахлуват, тъй като са под угрозата да заличат една от най-паметните победи в клубната история.
В началото на второто полувреме армейците се вдигат на щурм и Георги Славков намалява в 56-ата минута. Следват десетина минути, през които Стефан Стайков заприличва на сторъкия Шива и с уникални спасявания предотвратява изравняване. Планът на големия стратег Атанас Драмов обаче проработва за трети път. В 71-ата минута Ераносян минава като малка гара покрай братя Димитрови и прави 3:1. След попадението баткото Георги Димитров погва да шамароса по-малкия Динко. Джони Велинов пък хвърля ръкавиците си. В заключителните 10 минути Драмов изумява всички като сменя асовете си Христо Бонев и Аян Садъков. Зума и Аян са се раздали до края на силите си и Драмов вкарва 20-годишният Петьо Бумбаров и Александър Иванов. В 88-ата минута изгрява нова надежда за червените. Възпитаникът на Локо Ружди Керимов рита към вратата, топката се отбива в гърба на Сашо Иванов и спира в мрежата зад Стайков. Жежов дава невижданите по това време 5 минути продължение, но Локо удържа преднината си и пътят към трофея е открит.
Мачът не се предава нито по радиото, нито по телевизията. В Ихтиман по това време има една малка поща с 2 кабинки. Няколко души от агитката обаче успяват да се доберат до тях и да съобщят на близките си за подвига на Зума и компания. В спортната емисия на новините в 20.30 часа новината е съобщена между другото. В Пловдив обаче тя се разнася мълниеносно и хиляди се стичат на Лаута около 22 часа, за да посрещнат любимците си.
От БФС насрочват финала за 1 юни в София. Изненадващо до мача за трофея стига бойкият тим на Чирпан, воден от големия треньор Иван Вутов. Никой обаче не се съмнява, че Локомотив този път ще изпусне щастието си. 25 хиляди заемат местата си на Националния стадион Васил Левски. Четата на Атанас Драмов е в състав: Стефан Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Пламен Николов, Петко Станков, Иван Беделев, Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян, Аян Садъков, Любомир Бурнарски. През второто полувреме вместо покойния Иван Беделев влиза Георги Фиданов, а Бурнарски е заменен от Иван Найденов (Червения), който също не е между живите.
Локо не оставят никакви илюзии на противника за нещо повече от достойно представяне. Още в 7-ата минута Христо Сотиров открива резултата. С перфектно изпълнен фаул в 25-ата минута Христо Бонев удвоява, а на трибуните черно-белите фенове правят атмосферата като на Ла Бонбонера в Буенос Айрес. Стайков в 56-ата минута връща чирпанлии в мача, но никой не си прави илюзия, че те могат да стигнат до обрат. В 81-ата минута Едуард Ераносян решава двубоя окончателно с 11-ото си попадение в турнира. След края на мача Купата е връчена на Христо Бонев, а той и съотборниците му половин час не могат да се приберат в съблекалнята, тъй като са подканяни от трибуните да направят 3 почетни обиколки на пистата.
Празненствата за Локо обаче са съвсем кратки, защото на дневен ред идва голямата цел – завръщане в А група. Черно-белите имат лошия късмет техен противник да е Черноморец. Бургазлии са изиграни за сметка на далеч по-слабите отбори на Славия и Черно море. Първият мач е насрочен в Бургас на 15 юни. За целта БДЖ Пловдив отпуска специален влак за феновете, който е изпълнен до краен предел. Дори в коридорите няма място за разминаване. Домакините обаче дават само 2000 билета за гостуващата агитка. Бургазлии изпълват до краен предел своя стадион 9 септември, който впоследствие е преименуван на Черноморец. Около 30 000 души очакват с нетърпение мачът, който е на живот и смърт и за двата отбора.
Черно-белите излизат с по-голямо самочувствие, дошло от спечеленета Купа, докато домакините са в минорно настроение. Още в 10-ата минута Христо Сотиров се отскубва от пазачите си и открива. На стадиона се чува само гостуващата агитка, която пее: „А група ни зове”. Малко след това чист гол пропуска Христо Бонев. Пловдивчани доминират тотално, а в яда си халфът на Черноморец Ивайло Коцев сритва жестоко Зума и той доиграва срещата с травма. При една от малкото смислени атаки на Черноморец Георги Илиев (Креката) успява да изравни.
Второто полувреме започва с уникален пропуск на Едуард Ераносян. Сотиров намира Едо на метър пред голлинията, но той бие в аут. Това дава криле домакините, които се вдигат на щурм и стигат до победа с 2:1. Крехката преднина устройва и Локо. Черно-белите са убедени, че бият на реванша и се завръщат в А група. Канцелариите на стадиона са засипани с искания за билети. Незнайно защо обаче клубната управа решава мачът да е на Лаута, който по това време е без южна и северна трибуни, на чието място са само строителни пана. Трибуната, която днес носи името „Спортклуб” по онова време побира не повече от 3000 души. От МВР предупреждават, че може да стане голяма беля. Милиционери правят 2 кордона пред Лаута. Първият на булеварда, където трябва да покажеш билет, за да те пуснат, а втория е на портала. На 18 юни обаче става една от най-големите трагедии в историята на Локомотив. Запалянковците не се подчиняват на милицията и щурмуват стадиона като много влизат без билети. МВР вика на помощ пожарната. 2 тежки автомобила започват да пръскат с водни струи нахлуващите фенове, но и те не могат да ги спрат. В суматохата един човек загива от задушаване.
Съдията Йордан Йосифов знае за инцидента, но обстановката на Лаута е извън контрол и той не се наема да отмени мача. Смъртният случай обаче остава тайна за хората по трибуните, които са настроени празнично като за завръщане в А група.
Преди началото на мача известният фен на Локо Шопа подарява по един гигантски сом на Зума, Стефан Стайков, Николай Курбанов и Аян Садъков. Точно в 18 часа Йосифов дава първия сигнал и веднага след него черно-белите се настаняват в противниковата половина. Те не я напускат до самия край, но уви!
Черноморец се оттеглят в глуха защита, а на вратата си имат един извънземен в този мач вратар Любомир Петров, който впоследствие с фамилията Шейтанов става част от най-славната история на Локо. Шейтанов прави чудеса под рамката и в пеналта. Когато се налага играе и като централен защитник. Особено драматични са заключителните 30 минути. Пловдивчани удрат 7 (седем!) греди. Пет пъти Зума от фаул нацелва диреците, а веднъж от игра. Един път и Курбанов едва не строши левия дирек зад дългокосия вратар на гостите. След последния сигнал на Йосифов още един фен на Локо почина. Този път не от задушаване, а от инфаркт. Над Лаута настана пълна тишина, а в първия момент гостите не смееха да се израдват на заслуженото щастие. Близо 5 минути над стадиона бе мъртвило. В този момент Любомир Шейтанов зацелува гредите, които го бяха спасили.
По-късно Христо Бонев споделя, че не е могъл да заспи след този паметен мач, взел 2 жертви. Към 4 часа сутринта Зума е отишъл на Лаута и е гледал в недоумение северната врата, която е обезмислила едногодишния труд.
В минорно настроение черно-белите излизат във ваканция. Атанас Драмов напуска треньорския пост, за да отиде в Малта. На негово място отново е назначен Атанас Ангелов. Отборът е разпуснат във ваканция, а клубното ръководство начело с покойния Петър Мильотев успява да си свърши работата като не допуска да си тръгнат исканите от столичните грандове Аян Садъков, Едуард Ераносян и Христо Сотиров. На Ангелов е наредено да започне рязко подмладяване с вкарването в първия отбор на 17-годишните юношески национали Георги Димитров, Георги Попов, Любен Жилков, Димитър Калканов, Рачо Килапов и Стефан Драганов.
Драмата на изтеклия сезон обаче не бе привършила за Локомотив. През юли след разработка на МВР се установява черна каса в Спартак (Плевен) и уговорен мач с Черно море. Треньорът на плевенчани е намерен мъртъв при автокатастрофа и в тефтера му са били записани сумите и хванатите играчи. Спартак е изваден от А група, а петима играчи на варненския тим са изхвърлени завинаги от футбола. БФС назначава допълнителен бараж между Локомотив и третият в Северната Б група Осъм (Ловеч). „По това време бяхме още по плажовете. Някои не бяха тренирали въобще, когато ни казаха, че имаме още един шанс за А група. Няколко дни се събирахме за подготовка, защото тогава нямаше мобилни телефони, а играчите бяха по курорти”, спомня си Христо Бонев.
БФС насрочва решителния мач за 11 август 1983 г. на Националния стадион, който през този сезон е като втори дом за черно-белите. БДЖ отпуска 2 специални влака за феновете. Въпреки курортния сезон привържениците на Локо почти изпълват „Васил Левски”. Вестник Народен спорт съобщава, че на мача са присъствали 40 хиляди зрители. По същото време съседния стадион Българска армия също е пълен за мача на ЦСКА срещу сборна формация от „11-те на кръга”. На Армията са столичните фенове, а на „Васил Левски” тези на Локомотив. Около 1000 души пристигат и от Ловеч, за да подкрепят любимия си отбор, който не знае какво е А група до този момент. По груби изчисления около 30 хиляди са феновете на Локомотив изстрадали победата в горещата августовска вечер. И преди този мач черно-белите привърженици са изпълнени с оптимизъм като изобщо не поставят под съмнение успеха на любимия си тим. Сред запалянковците най-популярният лаф преди двубоя е „На Осъм – осем” в очакване на разгромен успех.
Очакванията обаче са едно, а действителността съвсем друго. Без подготовка и почти без селекция Локомотив е далеч от предишната форма. Атанас Ангелов е значително по-мек от предшественикът си Атанас Драмов. Уморените от маратона на изминалия сезон играчи на Локо имат сили само за едно полувреме. Черно-белите започват устремно и в 11-ата минута Христо Сотиров открива. До края на полувремето пловдивчани изпускат още 2 чисти положения. На трибуните се настройват за празник и никой не подозира какво ще стане през второто полувреме.
Ловчанлии излизат мобилизирани до краен предел след почивката. Те са решени на всичко, за да се докопат до звездния си миг. Бойката игра на Осъм буквално стъписва черно-белите. Бонев видимо отпада. Сотиров и Ераносян се оказват изолирани в атака и всичко пада върху плещите на защитата, вратаря Стефан Стайков и неуморния Аян Садъков. В 56-ата минута обаче настъпва кошмарът за Локо. Шут от 40 метра от фаул на капитана на ловчанлии Василев заварва Стайков неподготвен. Стражът на Локото явно не вижда снаряда и извиква: „Аут”. Топката обаче безмилостно влетява в долния ляв ъгъл на вратата му. Следващият четвърт час ловчанлии играят, пловдивчани гледат. Ангелов е принуден да направи две непредвидени смени като вкарва в игра 17-годишният Димитър Калканов и дебютантът Марин Камалиев от Несебър. Най-активен от Осъм са бившите нападатели на Локо Александър Дюлгеров и Йордан Николов (Магарето). Пред Стефан Стайков ври и кипи. Стайков обаче стократно изкупува вината си за гола и с невероятни спасявания запазва надеждите на Локо. Секунди преди края на редовното време настъпва първата драма. Аян Садъков е спънат около пеналта. Черно-белите искат дузпа, но реферът Богдан Дочев дава фаул на самата линия. Агитката скандира името на Христо Бонев в очакване да вкара от специалитета си. Зад топката до Зума обаче застава и Садъков. Всички на стадиона, а и на терена очакват Зума да бие, а вратарят Паралийски се чуди къде да застане. В този момент обаче Аян излиза зад Зума и стреля остро. Паралийски остава неподвижен на метър пред голлинията. Топката се удря в единия дирек, минава по линията, облизва другия дирек и излиза в аут. С това редовното време свършва.
В продълженията черно-белите намират морални сили и се вдигат на щурм. Звездният миг настъпва в самия край на първото продължение. Аян Садъков и Едуард Ераносян в дъгата пред пеналта правят фирменото си двойно подаване, след което Аян мина покрай Паралийски и с все сила прати топката в мрежата за кеф на препълнения с фенове на Локо източен сектор на стадиона. Второто продължение минава под знака на умората и без нито едно положение. След края на тази епична битка черно-белите нямат сили дори да се зарадват на успеха, което личи от снимката, която им правят като нов член на А група. Едно мечтано завръщане след 3 сезона в преизподнята.
Луди от радост обаче са феновете на Локомотив. Новопостроената магистрала е почти задръстена от пловдивски коли. Клаксоните огласят аутобана. Изобретателни привърженици пък на табелата за начало на Пловдив монтират със заредени от акумулатор лампи, които са аранжирани като буквата А. И тази нощ градът не спа в облян в голямата черно-бяла радост.