Както може би сте обърнали внимание, пресата от онова време нарича “Пловдивски Спортклуб” “най-голямата организация в страната”. Това не трябва да ви учудва, защото пловдивският клуб е обявяван на няколко пъти през 40-те години на миналия век за най-голямата организация в страната по брой на официално регистрирани членове. Днес публикуваме материал на в-к “Марица” от 1996 година, в който един от видните представители на “пловдивската бохема” от миналия век Димитър Манчев (Манчо Маркиза) накратко описва какво е бил за пловдивчани “Спортклуб” и атмосферата след победите на отбора.
Как е изглеждал самият Димитър Манчев на младини можете да видите на снимката под емблемата. На другия фотос от колажа можете да добиете представа за атмосферата в едно от най-култовите места за всички спортклубци в онези времена – несъществуващата вече кръчма “Веселие”, която се намирала на мястото на днешния “Понеделник пазар”. На снимката е и самият Михалчо-Веселия, още една от забележителните личности в тогавашната история на нашия клуб.
Ето и спомените на Димитър Манчев (вестник “Марица”, 9 май 1996 г.):
“Футболът стана любима игра на пловдивчани през 1911 година. Покрай кръглата топка колежаните от „Свети Августин” се покриха с лаврови венци. Истинските им успехи бяха в периода между 1913 и 1915 година. Тренировките се провеждаха на Гладно поле под ръководството на прочутия Пер Жерве Кенар. Футболната магия обхвана и махалите – Чаушоолу сокак, Бей Меджид сокак, Синапска махала и Хаджи Асан махала бяха местата, където имаше хубави терени. Здраво играеха арменчетата от „Хоменътмен”, добър отбор беше „Атлетик”, хубави футболисти излизаха дори от махленски клубчета като „Караджа”, „Вихър”, „България”, „Везувий”. Най-обичният отбор обаче бе на „Спортклуб”, 11 дявола бяха те. Сиромашки тим бяха, но по душа – богати като гръцки аристократи. В „Спортклуб” ритаха Хаджийовата, Начето, Томито, братя Белкови, Сарафа, Червения, Христо Попов, Паунов, Киров и Бакото. Отличаваха се и Бъчваря, Рогача, Кочо Дуков, Панайот Торбов. Когато „Спортклуб” имаше мач, всички махали се вдигаха на крак – цяла сватба.
Най-напред бяха свирачите с тъпани, латерни, китари и флегорни. След тях – носачите на съдовете, препълнени с домашно вино, козя пастърма, бабеци, овча саздърма. След победа на отбора наставаше надяждане и надпиване до зори. Ставаха такива вакханалии в Бакхусова чест, че дори перото на Петроний трудно може да ги опише – а той е описвал оргиите на император Нерон…”