„Като се говори за Спортклуб не може да не се спомене името на Климент Гичев (Килимина). Цялата организационна работа се движеше от него. Като инкасатор на електроснабдяването той обикаляше целия район. С фотоапаратче в ръка той снимаше нас подрастващото поколение, даваше ни снимки, и по този начин ни привличаше към клуба.
В ръководството той привлече Алекси Паунов за председател, който укрепи дружеството организационно. Тренировките си Спортклуб водеше на игрището на френския колеж “Св. Августин” – настоящото на ФК “Ботев”. Единствената футболна топка и футболните обуща (калеврите), съхранявани при обущаря – Мимито (Докуза) носехме ние децата на игрището и ги връщахме обратно след тренировка. На същото игрище тренировките водеше и сп. кл. “Парчевич”. Двата отбора често играеха на две врати. Когато Спортклуб нямаше 11 играчи попълваше състава с нас по-малките.
През 1933г. водещият тогава тренировките Климент Гичев включи в състава младежите: Аспарух Караянев – Пуха, Н. Белков – Лешко, Стефан Паунов, Владо Костов, Д. Бачков и Б. Белков – Бучо за приятелските мачове. Привличайки споменатите футболисти ведно с по-големите Д. Батинов, Стефан – Сусака, Владо Стоицов – Галагана и др. “Спортклуб” успя да комплектува по-стабилен отбор.
Тук ми се иска да открия една скоба. През 1933г. Климент Гичев, обиден от ръководството, напусна клуба и премина в “Парчевич”. Оценявайки неговия организационен опит “Парчевич” му възложи да завежда футбола на дружеството.”
Това се случило през август на 1933г. – треньорът, душата на спортклубци, напуснал, тласнат от порива на самобитния си характер. Така, тежкият жребий да бъде отстоявана спортклубската чест се паднал на съвсем младите, 17-18 годишни момчета, заедно с играчи, вече приключили активна кариера. Във времето за подготовка тимът постигнал равенства (1:1) срещу резервните тимове на “Шипка” и “Ботев” (“при добра игра и от двете страни”, “Спорт”), а това някак прояснявало хоризонта на задаващата се битка в елитния пловдивски футбол.
И тя започнала: в дъждовния следобед на 15 октомври 1933г., на игрището на “Марица”, червено-черните се изправили в своя дебют в І-ва дивизия срещу “Ботев” – комуто били принудени да отстъпят с 1:3. А “Спорт” отбелязал: “новият дебютант в І дивизия оказа добра съпротива на Ботев.”
Две седмици по-късно дошло и второто изпитание за спортклубци – очаквали ги съседите от “Парчевич”. Те били тренирани, разбира се, от предания спортклубец Климент Гичев, като вече веднъж през сезона успели да триумфират над червено-черните (3:1 в първия кръг за “Тримонциум”, 23 септември).
В своите спомени Борис Белков отделя специално внимание на мача от първенството на І-ва дивизия: “През същата година предстоеше мач между “Парчевич” и “Спортклуб”. На игрището “Спортклуб” успя да комплектова отбор от 10 състезатели. Като видя това състояние, Климент Гичев се съблече и попълни състава като единадесети играч за “Спортклуб”. По този начин стана завръщането на Гичев в “Спортклуб”.
Самият Климент Гичев по същото време бил едва 25 годишен, като своите футболни умения бил усъвършенствал още като капитан на първия тим на “Атлетик”.