След като отделихме заслужено внимание на едно от най-големите събития, от този род в историята на Локомотив Пловдив и българския футбол като цяло днес се завръщаме към хронологията на представителния отбор на клуба. Бяхме стигнали до сезон 1984-85, когато черно-белите отново бяха в долното ниво на БГ футбола – “Б” РФГ. Днес ще отделим внимание на края на сезона и един от мачовете останали завинаги в спомените на поколението локомотивци съвременници на онези години – последния, решаващ за влизането в “А” РФГ, мач от сезона в Казанлък срещу местния “Розова долина”.
Колажа, който сме ви подготвили включва снимка на стартовия състав в мача, част от публиката и индивидуални снимки на всички черно-бели играчи участвали в него. “Изстрадано завръщане” е заглавието на статията на Георги Бойчев, в която той прави анализ на Локомотив Пловдив за изминалото първенство, сезон 1984/85. Даваме ви възможност, по-надолу да се докоснете и до нея със незначителни съкращения. Обърнете внимание на включените в колажа статистически данни и дописки, отразили както посещаемостта в мача с “Розова долина”, така и посещаемостта на “Локомотив” Пловдив през целия сезон прекаран в “Б” група!
“Изстрадано завръщане”
Георги Бойчев
Когато преди няколко години от състава на пловдивския „Локомотив” бях освободени изведнъж 6 опитни състезатели, специалистите предрекоха неприятно бъдеще на отбора. За съжаление прокобата се сбъдна и „Локомотив” изпадна в „Б” група. Най-неприятно обаче беше, че тоталното подмладяване и обиграване на състава се извършваше в обстановка на краен максимализъм, породен от амбициите на дружественото ръководство да върне по-скоро отбора сред най-добрите. Само че напрежението и отговорността, свързани с изпълнението на тази задача, се оказаха непосилни за младите състезатели. Едни в труден момент изневериха на отбора и отидоха да играят другаде, други, обезверени, чувствително развалиха играта си. Имаше, разбира се и звездни мигове – спечелването на КСА и едно краткотрайно завръщане в „А” група, но те само потвърждаваха, че съставът има големи възможности, които не успява да реализира.Така бе и през тази година, когато отборът извоюва отново място в групата на майсторите. Все пак положителните тенденции надделяха, въпреки че завръщането бе изстрадано и от състезатели, и от треньори, и от зрители.
В началото на отминалото първенство в отбора дойдоха няколко нови състезатели, предимно от защитата, които заедно с играчите от основното ядро рожба на местната детско-юношеска школа — помогнаха на отбора да избистри своя облик, да създаде собствен стил на игра. На вратата застана Георги Тенев, израснал в школата на „Тракия”, старателен и всеотдаен в тренировките, сигурен в рамката на вратата.
В защитата новите попълнения Тaшев, Костов, и Тилев заедно с локомотивеца Стайков, създадоха здраво отбранително звено. Четиримата имат добро взаимодействие помежду си, своевременно се подсигуряват, когато някой от тях тръгне в атака. В критични ситуации не чистят хаотично топката, а се стремят да я подават на съотборник. Може би един от проблелите на защитната линия е и това, че в нея няма водеща фигура, която да сплоти останалите около себе си, да им вдъхне повече сигурност. В този смисъл се чувстваше отсъствието на опитния централен защитник Атанас Маринов. който трудно се възстановяваше от сполетелите го контузии. В края на сезона той влезе в строя, игра в някои решителни срещи, но тепърва ще търси синхрон с останалите свои бранители.
В средата на терена бившият юноша на „Локомотив” Хр. Колев и Садъков образуваха двойка, за която може да мечтае всеки отбор у нас. Колев има отличен поглед върху играта и точните му подавания намират винаги в удобна позиция неговите партньори. Често един негов удар или пас се оказват решителни за изхода на мача. Липсва му още опит, не успява, като подаде топката, веднага да търси удобна позиция, да се движи повече, а когато противни¬кът атакува, да помага повече на защитата. В този смисъл играта му е малко статична. Известно е какво може националът Садъков. И ако бъде по-дисциплиниран в отношенията си със съдиите няма да лишава отбора си толкова често от помощта, на която всички разчитат. (През това първенство поради наказания той не е участвал в 14 срещи на „Локомотив”!). С тези двама футболисти в средната зона добре играят още Беделев, Килепов и Бурнарски. Последният е нещо като „скрито оръжие”. Неговото влизане в игра често пъти е обръщало хода на мачовете, както беше и в решителната по-следна среща в Казанлък срещу „Розова долина”.
Нападателите Сотиров и Ераносян са от такъв тип, че трябва да получат топката на скорост, за да разкрият своите възможности. В този смисъл тяхната игра зависи от средната линия, тъй като те нямат вкус към изнасянето на топката от дълбочина. За сметка на това притежават мощ и бързина, имат добра индивидуална и скоростна техника, което ги прави много полезни особено на чужд терен, когато отборът играе в контраатакуваш стил. Третият нападател Карушев е по-различен. Той няма нищо против да тръгва от по-задна позиция, има добре развито чувство за комбинативност, което му позволява да решава и някои конструктивни задачи. През годината в нападението участваше и юношата Драганов, но той е още доста млад за високите изисквания в „А” група. Голям проблем за нападението е липсата на силна конкуренция. На практика никой не застрашаваше местата на титулярите и те не-рядко се отпускаха, понижаваха формата си за някои важни срещи. „Локомотив” има нужда от един-двама добри нападатели, за да се създаде напрежение между играчите, да се разгори съревнование и тогава най-подготвените да обличат титулярните фланелки.
В посочения състав през есента „Локомотив” изигра 13 мача без загуба и показа, че е най-добре балансираният отбор в „Б” РФГ. През пролетта обаче тимът не бе така убедителен, допусна колебания в играта си. Случи се и нещо любопитно — отборът сякаш се чувстваше по-добре на чужд терен, отколкото у дома си. Така „Локомотив” извоюва ценни победи на негостоприемните стадиони в Станке Димитров, Ловеч, Казанлък, Габрово и други, като от всичките си гостувания спечели общо 18 точки. В същото време загуби у дома си 8 точки, като допусна конфузна загуба от непретенциозния „Спортист”, нулево равенство с „Лудогорец”, равен мач с „Балкан” и т.н. Докато на чужд терен отборът има добри изпълнители за контраатака, то неуспехите у дома се дължат на една сериозна тактическа слабост, която в „А” група може да се окаже фатална — локомотивци не умеят да играят срещу сгъстена отбрана. В такива ситуации е необходимо да се играе с много движение, да се атакува с повече хора, да се изведе противникът от собствената му половина и да се изненада с прости и ефикасни комбинации на висока скорост. Вместо това локомотивни често пъти затъваха в многоходови действия, изнервяха се с напредването на времето, грешаха и пред противниковата, и пред своята врата, а това се отразяваше върху резултата. Причина бе и недостатъчната психическа устойчивост на отбора, който е един от най-младите състави (средна възраст 23 г.). Когато играта му не върви, лесно излиза от релсите.
Има и други причини за колебанията на „Локомотив”. Ако погледнем тимовите листове на отбора през пролетния сезон, ще видим, че поч¬ти във всеки мач са отсъствали голям брой основни състезатели. Едни от тях са били контузени, други в стремежа си да надделеят над съперника на всяка цена все още не могат да преценят къде минава границата между твърда¬та и грубата игра, не могат да разберат, че теренът не е място за спорове със съдии и съперници. Тези футболисти са получили голям брой наказателни картони и са принуждавали треньорите да променят основния състав почти във всеки мач. Общо на локомотивци са показани 30 жълти и 3 червени картона — цифри, които едва ли се нуждаят от коментар.
Радостта в Пловдив е голяма — „Локомотив” отново е в „А” РФГ. Един заслужен успех за младия отбор и неговото треньорско ръководство. Сега е необходимо да се гледа напред, но да не се забравят и поуките от миналото. Нашият доскорошен майстор Христо Бонев, амбициран да докаже възможностите си и като треньор, има свои футболни принципи и ги отстоява твърдо. Той не робува на имена, дори когато те са от националния отбор, и не се страхува да рискува, оказвайки доверие на младите. Бонев накара всички да се съобразяват с колектива и води напрегнат тренировъчен процес така, както са изискванията за „А” група. Тези принципи родиха добри плодове. И ни дават основание да очакваме още по-богата реколта от „Локомотив”.
Георги БОЙЧЕВ