Днес ще завършим най-романтичния период в нашата история (1926 – 1944 г.) така, както поставихме началото на този хронологичен преглед – с думи на председателя на “Пловдивски Спортклуб” Атанас Велчев. Текстът, който публикуваме, е съкратена версия на неговото обръщение към членовете на дружеството, поместено в клубния отчет за 1938 г. Смятаме, че посланието, което носят думите, си заслужава усилието да бъде прочетено.
“ДРАГИ СПОРТКЛУБЦИ,
„Спортклуб” се роди, за да осъществи волята на болшинството от гражданите на източната част на Пловдив.
Нека създателите му — онези млади, пълни с енергия и пламенност ентусиасти не забравят тази воля — тя е: чрез физическо възпитание, да онравственим младежта. Да калим тялото, да поставим в него здрав дух и желязна воля — да създадем от младежта изискани във всяко отношение граждани — утрешни пионери за обществена и културна дейност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив — някогашен извор на творчество и напредък.
Ето, това е нашето вдъхновено начало.
Нека всички до един, стъпили върху пиедестала на истината, на правдата, на джентълментството и спортменството — отърсени от дребнавото и тесногърдото — с висок дух и желязна воля, със стихията на истински борци, вдигнем високо и развием победоносно копринения плат на нашето знаме, върху което е написано: Физически и нравствено възпитани, просветени и спортсмени, да възвеличим делото на „Спортклуб”, което е дело на българската младеж, дело на спортното движение, дело на България!
Голямата идея, която ни събира под това знаме е родена в сърцата ни. Тя ще остане велика и непобедима – нека пребъде!”
Атанас Велчев
Пловдив, 1938 г.