1972/73 е сезон, с който определено трябва да се гордее всеки привърженик на Локомотив Пловдив.
Само преди няколко дена се състоя поредната изключително бляскава церемония по ежегодното връчване на “Златната топка”. Това е най-голямото събитие в годината, когато се оценяват индивидуалните качества на футболистите и биват обявявани най-добрите в света сред тях. Не знам колко сред нас си дават сметка, какво означава един клуб като нашия да има свой футболист сред 20-имата най-добри в света?! Да, Локомотив Пловдив е имал своя такъв футболист през 70-те години на миналия век. При това не просто веднъж, а многократно в онези години. Името на този футболист е Христо Бонев и двете последователни години 1972 и 1973 му носят най-високото класиране в тази класация. През 1972 година, когато номер едно става Франц Бекенбауер той е класиран 11-ти, на една точка след класираните на седмо место. Ако трябва да сравняваме класирането от онази година и церемонията – от тази, можем спокойно да залагаме, че легендата на Локомотив Пловдив щеше да е в идеалната единадесеторка на света! На следващата – 1973 година, той дели 12 място заедно с легендата на Интер Джачинто Факети, а зад него са имена като Сандро Мацола, Оверат, Боби Мур, Пат Дженингс и много, много други звезди на онова врема. В следващите няколко години Зума продължава да бъде част от 20-те най-добри в света!
Дали наистина си даваме сметка за това?! В днешно време направо звучи фантастично футболист на който и да е български отбор да бъде сред 20-те най-добри в света! Човек като погледне списъка от отбори, който са класирали свои играчи в онези времена и в следващия момент погледне скромния откъм успехи Локомотив Пловдив…. е, тогава няма как да не си даде сметка, какво богатство имаме в лицето на Христо Бонев!
п.с. снимката, на която Зума и Бекенбауер се здрависват е от 13 май 1973 г. По това време немската футболна легенда е вече действащ носител на Златната топка. Заглавната страница на France Football е от обявяването на победителя в класацията – 26 декември 1972 г.