Ето, че стигнахме до 1983 година.
Близо 60 години след своето създаване и 6 загубени финала, нашият клуб достига до първия голям трофей в своята витрина – купата на Съветската армия! Ето и пътя, извървян до финала – 1/8 финал „Локомотив”— „Добруджа” 3:1, 1/4 финал „Локомотив”—„Бдин” 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА „Септ. знаме” е на неутрален терен — в Ихтиман. Малко хора очакват успех от „черно-белите”, които се изправят срещу отбора, който в онези времена е бил от европейска величина, побеждавайки и отстранявайки настоящи към онзи момент европейски шампиони като Нотингам Форест, а през 1982 достига до полуфинал, елиминирайки на ¼ финала друг настоящ европейски шампион — Ливърпул на великия Боб Пейсли. Ето срещу такъв съперник се изправил втородивизионният „Локомотив” Пловдив в онзи полуфинал. Чудото обаче се случило! След великолепна игра на целия отбор, два гола на Ераносян и един на Сотиров, нашите момчета побеждават с 3:2 в мач, който по мнението на вестник „Народна младеж”, преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на „Локомотив” срещу считания за фаворит противник. За да добиете още малко представа за атмосферата на този полуфинал ще ви представим и една статия на „Народен спорт”, откъдето са материалите, използвани за днешния колаж:
„На Ихтиман бе гласувана честта да бъде домакин на една голяма проява – полуфиналния мач от турнира за купата на Съветската армия между отборите на Локомотив Пловдив и ЦСКА „Септ. Знаме”. Но се оказа, че домакините не разполагат с най-подходящите условия за такава среща, а и организацията не бе на достатъчно добро равнище. Голяма част от зрителите бяха насядали зад пистата и след отбелязването на първи гол група радостни и възбудени пловдивски запалянковци нахлуха на терена. Съвсем правилно съдията Йордан Жежов прекрати играта за повече от от 5 минути и я поднови чак след преместването им на местата, определени за тях. Да не говорим, че на стадиона нямаше радиоуредба и за некомпетентните любители на футбола не стана ясно кои играят, какви са смените и т.н.
Ясно е, че в бъдеще БФФ трябва да гласува такова доверие на по-опитни в това отношение организатори и в селища, в които има стадиони с по-голям капацитет, за да не се повтарят такива случаи.”