Организация „Трибуна Спортклуб” възникна през месец август на 2012 г. -представлявайки спонтанна инициатива на привърженици, споделящи едноименната трибуна. Още с първите седмици от своя живот, организацията се разрасна вихрено, показвайки жизнеността си и основанията за своето съществуване.
В сърцевината на нейното пораждане стои принципът на абсолютна доброволност и необвързаност: никой член, по никакъв начин и в никакво отношение не бива да чувства принуда или задължителност спрямо себе си. Обратно, цени се и насърчава абсолютната равнопоставеност, доброволното участие или неучастие, демократичния дух при вземане на решение, взаимното уважение и братско чувство между всички членове.
Избуяла в развитието си буквално за няколко месеца, постепенно организацията осъзна себе си като инструмент, чрез който ще се реализират най-разнообразни начинания, обединени в едно: народополезното, съграждащото, новаторското. Накратко: всяка дейност, която принася на Локомотив и Пловдив полза – практическа или духовна.
Говорим за Клуба и Града в едни и същи категории и като явления от единосъщ ранг, защото сме убедени, че е именно така: човешката общност, която Локомотив споява, бива представителна за нашия Град. Именно със своя демократизъм, пъстрота, равнопоставеност -трибуна „Спортклуб” олицетворява не само публиката на Локомотив, но и изобщо пловдивското гражданство. Това именно е трибуната на Жоро Слона, Добри Тонев, Начо Културата или проф. Джурджев, но това е също трибуната на лекаря, юриста или университетския преподавател, и, с еднаква сила – това е трибуната на работника, военнослужещия, железничаря, студента, ученика.
Тя сбира всякакви Пловдивчани, от всяко кътче на Града.
Частица от този символизъм бе вложена при избора на нейния патрон, Климент Гичев. Израснал в сърцето на Пловдив, до полуда влюбен в клуба – негов юноша, играч и треньор, той хвърлял всичко от себе си за благополучието му. Така щото започнали да го наричат „подвижна трибуна на Локомотив” – а неговата кончина била съпроводена от траурна процесия, начело с черно-бяло знаме!…
Бихме искали днес да попием от „лудостта” и ентусиазма му! Бихме били горди да се превърнем в следовници на неговата харизма, енергия, дух!
И може би донякъде сме: за краткото време на своето съществуване организацията може да се гордее с постигнатото: създаване, финансиране и реализиране на сложна хореография за дерби-мача на Пловдив; подпомагане изграждането на мемориална чешма в памет на добрия човек и локомотивец Георги Николов-Жос, както и на всеки един наш събрат, който не е телом сред нас; активно участие и подпомагане на проекта „Бесика”, чиято цел, редом с издигане на нова северна трибуна, е да възстанови поселището на бесите – окончателно легитимирайки Пловдив като най-стария европейски град.
Половин година след началото, организацията върви устремно по пътя на своя възход -наброявайки над 100 членове и обединявайки включително хора, живеещи извън Пловдив – но чувстващи се духовно съпричастни с нейните цели.
Вярваме, че тя тепърва ще се разраства, съзрява и обхваща все повече хора, пораждайки все повече благородни инициативи – за да докаже своята жизнеспособност, да оправдае надеждите и пламенността на своите създатели и, най-ценното: да даде живот на огромния потенциал, който локомотивската общност стаява.
Нека пребъде!