„За десети път младежта, организирана в стройните редици на пловдивския „Спортклуб”, празнува своя годишен празник. Малки и големи със сияйни лица, озарени от лъчите на невидима сила, ще манифестират идеята, която ги обединява под знамето на „Спортклуб”. Тази могъща и светла идея върви стремглаво към възход – и ще стигне крайния предел! Тя ще пребъде, защото основните предпоставки, които са първо условие за напредък, не липсват.
Единадесеттех на „Спортклуб”, винаги обладани от чувството на отговорност – да не обезверят другите членове с неуспеха си – вървят от победа към победа. Те за лишен път потвърдиха вярата на всички ни, че там – в полето на спортната чест – са силни и можещи в отбраната и устремни и стремглави в нападението. Единадесеттех ни въодушевляват и карат с по-голяма жар, с по-голяма пламенност, с по-голям ентусиазъм да работим за делото на „Спортклуб”.
Целта, която обединява всички ни – ще се сбъдне, защото в основата й лежи голямата идея за възпитанието, просветата и просперитета на нашите деца. Издигайки високо тази идея за знаме аз си позволявам да отправя към всички горещ апел за единение и сцепление.
Всички, от първия до последния, нека изпълним дълга си като войници от спортната армия и положим максимум усилия за изграждане величествения и монументален храм на „Спортклуб”. Нека този храм бъде факелът, чиито лъчи ще топлят сърцата на онези, които творят придобивките за успеха на „Спортклуб”. Нека тези лъчи направляват единадесеттех по пътя на победите, развявайки и държейки високо копринения плат на светлото ни знаме!
Голямата идея, която ни събира под това знаме е родена в сърцата ни. Тя ще стане велика и непобедима – нека пребъде!”
Атанас Сп. Велчев, председател на „Спортклуб”.
14 юли 1935 г., в-к “Трибуна”