По случай Патронния празник на клуба припомняме една статия от 2010 година публикувана в loko-pd.com:
Когато в началото на ХХ век българските футболни клубове полагали основите си, всеки от тях избирал (наред с цветовете, знамето) и свой празник. Той бил свързан с патрона на клуба – Стефан Караджа, Петър Парчевич, Васил Левски – или с някой от големите християнски празници – Гергьовден, Димитровден.
Когато на 26 юли 1926г. деятелите от Караджа и Атлетик скрепили своя съюз, основавайки Пловдивски Спортклуб, те определили Петровден за патронен празник.
През годините Петровден бил отбелязван с подобаваща тържественост от спортклубци. Организирало се черкуване в някоя от големите църкви от ІV-ти район – катедралната „Св. Богородица” или „Св. Неделя” (кацнали на Трихълмието), а нерядко и в „Св. Петка”.
Наред с това, спортклубци преминавали във внушителни манифестации из улиците на града или устройвали факелни надбягвания по ул. „Мария-Луиза”.
Въведена била и традиция да се играе нарочен мач, посветен на патронния празник. През 1936г. например била поканена Славия София – първенец на столицата и няколко месеца по-късно държавен първенец. В този приятелски мач белите отстъпили на пловдивския първенец с 0:1. (Илюстр.1, 2)
Воля 14 юли 1936г.
Утринна победа 13 юли 1936г.
След 1944г. традицията да се отбелязва патронния празник била посечена. В пълна степен това важало за клубовете, избрали някой деня на някой християнски светец.
Така се случило и при Пловдивски Спортклуб – наред със смяната на имената и различните „реорганизации”, клубът бил принуден да престане да отбелязва Петровден.
Интересни са, обаче, възможните причини, определили именно Петровден за патронен празник на Пловдивски Спортклуб. В това отношение няма категоричност – а само няколко днешни предположения.
На първо място, възможно е този ден да бил избран заради църквата „Св. Параскева” – надвесила се над Понеделник пазар, родното място на клуба. Единият от двата й храмови празника бил Светли Петък – ден, в който се почитал св. ап. Петър и бил устройван голям събор.
Възможно е, също така, Петровден да бил избран заради осмото пловдивско тепе – изчезналата Петрица (Каменица). Тя се намирала в спортклубския ІV-ти район, където днес е едноименният квартал.
Герб на Пловдив
Най-сетне, съществува и още едно допускане за избора на Петровден като патронен празник на Пловдивски Спортклуб.
Както е известно, в тогавашния герб на Пловдив фигурират два кръстосани ключа. (ил.3). Тяхната символика бива еднозначна и добре позната – това са ключовете за Царството небесно, тоест те символизират св. ап. Петър.
И до днес не е изяснен въпросът за присъствието на този (по-скоро католически) символ в герба на Пловдив. Впрочем, самият герб е обвит в мистерия и засега е невъзможно да се проучи – като година на въвеждане, авторство.
Сигурно е, че е бил официален герб на Пловдив до 1938г., когато (след нарочен конкурс) бива заменен от друг – чийто модифициран вариант се ползва и днес.
Бихме могли да допуснем, че кръстосаните ключове в герба на града, отправящи към св. ап. Петър, са били основанието, щото бъде избран Петровден за патронен празник на Пловдивски Спортклуб. Така или инак, връзката между герба на града и патронния празник на клуба е очевидна.
Това допускане почива върху няколко основания. На първо място, за такава свързаност с града говори и избраното име – „Пловдивски Спортклуб”, тоест – „спортния клуб на Пловдив”.
Наред с това, трябва да се акцентира върху териториалните корени на клуба – ІV-ти район. Това бил не само най-обширният като територия пловдивски район. Това бил не само най-гъсто населеният или най-благоустроеният, централният пловдивски район. Отвъд това, той пазел историческото сърце на Пловдив – Трихълмието, там съжителствали хора от различни етноси и религии, определяли пъстротата на хилядолетния град.
Основавайки се на горното, може да се допусне, че създателите на Пловдивски Спортклуб именно заради това избрали Петровден за патронен празник – за да изтъкнат и подчертаят връзката между Града и Клуба.
Такава е третата хипотеза за избор на патронен празник – той може да символизира директната връзка с кръстосаните ключове от герба на Пловдив.
По повод тази хипотеза се допитахме и до най-авторитетния днешен познавач на темата за пловдивските гербове. Според думите му, такова допускане е напълно правомерно да бъде най-малкото формулирано. Неговото име е Стоян Антонов – етнолог и историк, главен асистент в катедра “Етнология” на Пловдивския университет, председател на Българското хералдическо и вексилоложко общество.
