Някои от твърденията в текста, поднесени като факти, са, казано щадящо, проблематични. Дотолкова, че ангажирането с тях всъщност не би било допустимо за човек, който познава темата или я е проучвал (инак защо ще пише статия).
Следват конкретните примери.
Левски Пловдив и Ударник Пловдив се обединяват под името Спартак през 1947 г., а не през 1948 г., както в статията се твърди.
Това е общоизвестен факт от такъв ранг, че е по-трудно да се сгреши, отколкото да се цитира коректно.
Почти всички от посочените като „най-често срещани имена на клубове през 20-те и 30-те години” са проблематични.
От една страна, Симеон Сакскобургготски е роден през 1937 г. и няма как на негово име да съществуват клубове през 20-те години. А тези, които са съществували, са 4 на брой и със съвсем периферно присъствие в спортния живот. Например, Княз Симеон от с. Сланотрън, участник в трета дивизия на Бдинска спортна област.
Не по-различно е положението с името Мария-Луиза. Съществували са 3 клуба с такова име, например този от с. Антимово, също член на трета дивизия в Бдинската спортна област.
Същото е и при Владислав – съществували са 3 клуба с такова име (София, Варна и с. Джулюница).
Но най-лошо е положението с името Хан Крум. То не само не е „едно от най-често срещаните”, а всъщност има един-единствен клуб с това име, от Бяла Слатина – и то дори не е Хан Крум, а Цар Крум.
Разбира се, за онзи, който познава ранните години на българските клубове, ще е изключителна леснина да цитира някои най-често срещани имена (наред с Левски и Ботев).
Например:
Следват конкретните примери.
Левски Пловдив и Ударник Пловдив се обединяват под името Спартак през 1947 г., а не през 1948 г., както в статията се твърди.
Това е общоизвестен факт от такъв ранг, че е по-трудно да се сгреши, отколкото да се цитира коректно.
Почти всички от посочените като „най-често срещани имена на клубове през 20-те и 30-те години” са проблематични.
От една страна, Симеон Сакскобургготски е роден през 1937 г. и няма как на негово име да съществуват клубове през 20-те години. А тези, които са съществували, са 4 на брой и със съвсем периферно присъствие в спортния живот. Например, Княз Симеон от с. Сланотрън, участник в трета дивизия на Бдинска спортна област.
Не по-различно е положението с името Мария-Луиза. Съществували са 3 клуба с такова име, например този от с. Антимово, също член на трета дивизия в Бдинската спортна област.
Същото е и при Владислав – съществували са 3 клуба с такова име (София, Варна и с. Джулюница).
Но най-лошо е положението с името Хан Крум. То не само не е „едно от най-често срещаните”, а всъщност има един-единствен клуб с това име, от Бяла Слатина – и то дори не е Хан Крум, а Цар Крум.
Разбира се, за онзи, който познава ранните години на българските клубове, ще е изключителна леснина да цитира някои най-често срещани имена (наред с Левски и Ботев).
Например:
- Бенковски, което име носят клубове в София, Пловдив, Варна, Русе, Кюстендил, Пазарджик, Нова Загора, Асеновград, Самоков.
- Победа, което име носят клубове от София, Пловдив, Варна, Плевен, Петрич, Добрич, Русе.
- Славия, което име носят клубове от София, Пловдив, Варна, Бургас, Дупница, Добрич, Пазарджик.
Някои от изброените клубове са били сред стълбовете на спорта в своите градове. Но независимо от тежестта им, мисля, че говори сам за себе си фактът на тяхно невключване в обсъжданата статия – за сметка на редки имена на спортни клубове, за които обаче би могло да се остане с впечатление, че са едва ли не повсеместни.
(Опитвам да не спомена името Цар Крум, имащо популярност от един-единствен клуб.)