„Спорта и младежта”

„Още в древните времена спортът е бил един мощен фактор за създаване на една младеж, която чрез спорта да се подготви като един здрав кадър, върху който държавата да възложи големите задачи на своето племе. От там се е родил лозунгът „Здрав дух в здраво тяло”. Безспорно доказано е, че когато един индивид е физически здрав, в него се крие по-силна духовна мощ и по-добре е поставен в борбата за културно просъществуване. Освен тези качества, чрез спорта, когато той – спортът, се ръководи от хора, които съзнават голямата си и отговорна задача, създават и внедрят в душата на юноши един катехизис от взаимни отношения, които го очертават като разумно същество, тогава добива и своето възпитателно значение.

Откъснат от улицата, разсадник на зловредни влияния, младежът в спортните организации се дисциплинира и се привиква към един колективен живот, в който детето или юношата става по-малко егоист и повече духовни ценности се напластяват в неговата крехка душа. А когато младите сили в общуване със своите другари, шлифовайки своите взаимни отношения, се и оформят в характери, в които има богати заложби на възпитателни елементи: задачата и на другите фактори, които ще окажат своето влияние за дооформяне на бъдещите български граждани се значително улеснява. Ето от где иде повикът за спортуване и за прибиране на младите сили в спортните организации и по този начин се откъсват от кафенетата и други публични заведения, които най-често оказват гибелно влияние и похабяване на младежките сили. И ако ние успеем да приберем колкото е възможно по-голям брой младежи в нашите спортни клубове, ще бъдем горди, че сме могли и ние да внесем своя дял в изглаждане на националните сили на своето племе, които ще имат големите задачи и великия идеал да поведат своя народи своята държава към културен възход и материални завоевания. Сполучим ли в това, ще изпълним своя дълг към държавата, народа си и човечеството.

12 юли 1926 г., в. „Воля”Христо Николов,завеждащ юношитев управата на „Спортклуб”.