С поредицата днешни публикации бихме искали да представим галерия от снимки и статии, разказващи за тържествения начин, по който предците ни отбелязвали Патронния празник на клуба – Петровден. Макар през последните години тази традиция да бе възродена от Организация „Трибуна Спортклуб”, но днес имаме още да положим упорство, щото тя стигне прежните си размах и внушителност!
1934 година
ил.1
12 юли 1934 г., Петровден, ъгъла на улиците „Братство” и „Митрополит Панарет” (ил. 1). На снимката позират юношите на Спортклуб – в средата е Аспарух Караянев, а от двете му страни са братята Белкови – Борис (отляво) и Никола (отдясно). Само няколко години по-късно те щели да встъпят в мъжкия отбор на клуба, а към тях да се присъединят още двамина братя, тези на Аспарух – Методи Караянев и Васил Караянев. Да, за кратък период в Спортклуб се състезавали цели петима братя!… И още повече: на близка възраст, те израснали заедно – къщите им били долепени една о друга на ул. „Митрополит Панарет”, в самото подножие на Стария град.
Останалите състезатели от този тим също живеели съвсем наблизо, били на също сходна възраст – и това съвместно порастване избуяло в дълбоко приятелство помежду им, в братско чувство между играчи, привърженици, деятели. Сякаш неслучайна била символиката: канцеларията на клуба (която сграда е запазена и днес впрочем) се намирала на ул. „Братство”!…
Именно това – силната свързаност на всички около клубната кауза – ще бъде сред най-ярките черти на общността. Включително изтъквано в някои от поредицата статии, които днес предлагаме.
ил. 2
Снимката е от личния архив на Борис Белков (или Бучо, каквото било детското му прозвище и с каквото привържениците го наричали); надписът на гърба е негово дело. (ил. 2). Самото място било известно на пловдивчани като махалата „Тепе алтъ” и именно така е описано от Борис Белков (ил. 3).
Както и почти всяка от публикуваните в днешните статии, тази снимка е предоставена от внука на Борис Белков, Борис Петров, заради който му жест (но далеч не само) дължим дълбока признателност.
ил.3
Както се вижда от рекламната табела, тримата младежи са заснети пред „Модна обущарница „Спортклуб”, принадлежала на един от най-отдадените деятели за благото на клуба – Димитър Костов. В спомените си Борис Белков разказва: „…екипът – доколкото можеше да се нарече екип, се съхраняваше в дюкяна – обущарницата на Мимито (Докуза), намираща се на ъгъла на ул. “Братство” и “Митрополит Панарет” – срешу Втора прогимназия, така наречената “Маразлията”. Обущата поправяше Мимито (Докуза), а разходите заплащаха братята фурнаджии Спиро и Гого Торбови, чиято фурна се помещаваше на ъгъла срещу обущарницата.”