Ранни времена: 1930-33г.

От ноември 4, 2015 Новини Няма коментари

1930/31г.

В подготовката за предстоящия сезон “Спортклуб” организирал своеобразен „турнир”. На 3 август 1930г. детският и юношеският тимове на клуба играли с онези на „Марица”, а мъжете посрещнали пазарджишкия “Левски”. Гостите се наложили с 4:1 над своите домакини, които показали “напълно безсистемна игра” (“Спорт”).

Ето защо, на 28 септември – при откриване на сезона, едва ли някой очаквал шеметното спортклубско начало – 9:1 срещу аутсайдера “Ботев” (Станимака). Седмица по-късно тимът отново домакинствал (на игрище “Марица”) и отново победил представител на Станимака – 2:1 над “Левски”.

На 26 октомври “Спортклуб” срещнал “Хоментмен”, от който мач очевидно зависело кой измежду тях щял зимува на върха. Арменският клуб успял да се наложи с 2:0 и по този начин станал първенец за полусезона. (Ала според „Спорт” резултатът бил 2:2.)

Съдейки по косвени данни (положението на другите клубове във ІІ-ра дивизия), то най-вероятно “Спортклуб” останал подгласник на “Хоментмен”. Още повече, че това се оказал и последният мач за полусезона. Два дни след него Управителният съвет на ПОСО провел заседание, завършило с Окръжно № 46: “Предвид зачестилите напоследък инциденти и саморазправи от страна на играчи и членове на някои от клубовете и лошото им държане през време на футболните състезания, УС на ПОСО, държейки изключително за правилното физическо развитие и морално възпитаване на спортната младеж, както и за запазване престижа на спортното движение, в заседанието си от 28 т.м. реши: забранява се, начиная от днес, произвеждането на официалните мачове за първенство в района на Пловдивска Окръжна Спортна Област между клубовете в Пловдив, Пазарджик и Станимака.”

Пролетният спортен сезон трябвало да бъде открит на 3 май 1931г. В навечерието на това събитие ПОСО устроила факелно надбягване по Главната улица – в него участвали представители на всички пловдивски клубове, а пръв финиширал Д. Паунов от “Спортклуб”.

Точно седмица след откриването на пролетния полусезон спортклубци изиграли първия си мач. На игрище “Марица” те срещнали “Хоментмен”, комуто отново отстъпили – 1:2. На 28 юни “Спортклуб” гостувал в Станимака на “Левски” – при победа домакините щели да спорят с “Хоментмен” за първото място в дивизията. Местният “Родопско ехо” разказал: “От самото начало пловдивчани влагат голяма амбиция в играта и успяват да се наложат на Левски. Първото полувреме им дава един гол. Второто обаче е съдбоносно за тях. Каев използува добре един удар с глава и изравнява. Няколко минути след това Даскалов получава топката от центъра и с бомбен удар дава победния гол на своя тим.

Вчерашният ден донесе за Левски още една победа, която го постави на І място в градацията на клубовете, но която бе изтръгната от противника му Спортклуб Пловдив с големи усилия. С тази си победа Левски преминава в І-ва дивизия. Последния си мач ще играе в неделя срещу арменския клуб Хоментмен.”

Впоследствие обаче мачът бил присъден със служебно 3:0 за “Спортклуб”, а служебна победа над станимашкия “Левски” записал и “Хоментмен”. С това арменският спортен клуб застанал начело на ІІ-ра дивизия – а “Борба” (23 юли 1931г.) го провъзгласила за неин първенец.

Ала ситуацията не била еднозначна. На 25 юли “Победа” съобщила: “Не е вярно, както писа в. “Борба” от 23.VІІ., че сп. кл. “Хоментмен” е първенец на ІІ-ра дивизия. От досега играните мачове се вижда, че “Спортклуб” има шансове да излезе първенец. “Хоментмен” е играл всичко 8 мача с 13 точки и 18 гола (плюс, бел. авт.), а “Спортклуб” е играл 7 мача с 12 точки и 19 гола. Остава да играят “Спортклуб” – “Алтай”, а победата е сигурна на “Спортклуб” и той ще е действителният първенец на ІІ дивизия с 14 точки.”

Смятаме, че журналистът бил тъй убеден в победата на “Спортклуб”, понеже до онзи момент “Алтай” напускал игрищата все победен. Така че пред спортклубци наистина се откривала важна възможност да оглавят ІІ-ра дивизия – а оттам да опитат шанса си за атака и на елитната.

В лятото на 1931г. обаче за първи път проличала една черта от спортклубския “характер”, която с годините щяла да се задълбочава и става все по-типична: лесните наглед мачове се превръщали в неизбродимо изпитание…

Макар и резултатът от предизвестената “победа” над “Алтай” да не бил никъде публикуван, то е ясно, че спортклубци загубили – понеже дори и при равенство щели да бъдат първенци на ІІ-ра дивизия. Такъв обаче станал “Хоментмен” и той играл баражните мачове за влизане в І-ва дивизия (отстъпвайки в тях на “Парчевич”).

Лятото на 1931г. донесло една обнадеждаваща новост за българските спортни клубове, конкретно и за пловдивския “Спортклуб” – БНСФ провела едномесечен треньорския курс във Варна.

“Курсистите – 95 души от 62 клуба в 30 населени места – нощуват в едно училище. Теоретическите и практическите занятия се водят на открито в Колодрума, където по това време е и единственото сносно игрище в града. … Преобладаващото мнозинство между курсистите са едни от най-добрите в момента футболисти: … от пловдивския “Сокол” – капитанът на тима Асен Мянков, от “Спортклуб” също от Пловдив – Стефан Сотиров, от “Марица” Пловдив – Христо Матанов. … Лекциите в курса – на Иван Качев по лекоатлетически дисциплини и по практическа работа с футболистите, на Димитър Драмджиев по обща физическа подготовка и особено на треньора на националния ни отбор по това време Отто Файст по методика и техника на футбола поддържат постоянен интерес у близо стотината пратеници в цялата страна.” (Кл. Симеонов, “Футболът в България”).

С тази допълнителна подготовка “Спортклуб” встъпил в новия сезон – 1931/32г., чиито двубои започнали на 27 септември. На игрище “Марица” спортклубци срещнали неуспелия в щурма на І-ва дивизия “Хоментмен”, а спорът кой бил по-силният от двата клуба останал да се разреши през пролетта – 1:1.

Седмица по-късно „Спортклуб” и „Ботев” (Станимака) напразно очаквали появата на рефер, който да ръководи техния мач и той бил отложен. С другия станимашки тим – „Левски”, спортклубци завършили 1:1 на 19 октомври, а на 25-ти (игрище „Колежа”) победили с 4:0 „Алтай”.

Така, ден преди края на сезона, „Спортклуб” разделял първото място с „Хоментмен”. На 8 ноември му предстояло да изиграе отложения мач срещу „Ботев” (Станимака) – а „Победа” отново пророкувала, че “…победата е сигурна. Тогава “Спортклуб” ще има 9 точки и става първенец на ІІ-ра дивизия.”

Отново обаче тази “сигурна” прогноза не се сбъднала!… За щастие, този път съдбата била снизходителна – тя пожалила “Спортклуб”, спестявайки му изпитанието да е абсолютен фаворит в решителен за него мач. Просто гостите от Станимака не се явили на игрище “Колежа” и така спортклубци спечелили служебно.

А това означавало, че за първи път в своята история те щели да презимуват, оглавявайки градацията на ІІ-ра дивизия.

На 1 април 1932г. тържествено се открил новият спортен сезон. В същия ден на игрище „Колежа” трябвало да се срещнат първият и вторият във временното класиране на ІІ-ра дивизия: „Спортклуб” срещу „Хоментмен”. Ала в пролетта на 1932г. пловдивската преса не отразила нито един мач на спортклубци. Впрочем, данните относно цялата ІІ-ра дивизия са изключително оскъдни – известно е само, че за неин първенец бил обявен „Хоментмен”.

Озадачаващата ситуация с пролетното „изчезване” на „Спортклуб” намира обяснение от страниците на „Спорт”. През август 1932г. вестникът публикувал решение на БНСФ относно анулиране на един мач на „Парчевич” – „заради участието от негова страна на един играч от „Спортклуб” Пловдив, който клуб не е картотекиран за 1932г. към БНСФ.”

Наред с това, през октомври „Спорт” публикувал списък на картотекираните за 1932г. клубове (с цел да се уточни броят делегати за предстоящия Х-ти конгрес на БНСФ), като „Спортклуб” не фигурирал сред картотекираните в ПОСО клубове.

От наша страна, колкото и да опитвахме – не съумяхме да открием причината, поради която „Спортклуб” не бил картотекиран за 1932г. Не ни се струва вероятно да било заради липса на членове (минимумът бил 50) – две години по-късно клубът картотекирал два пъти повече членове, отколкото долната граница. Пък и с най-многолюдния и обширен район на Пловдив зад себе си, не би било реалистично да допуснем, че „Спортклуб” няма да удовлетвори точно това изискване.

Ако трябва да изкажем хипотеза – то вероятно клубът не е съумял да спази някакво формално изискване относно картотекирането: някакъв краен срок или пък указание за картотекиране. Стандартите за оформяне на картотечните документи били твърде прецизни – например, според Окръжно №60 на ПОСО от 1931г.: „Всички графи на картотечните списъци да бъдат точно и с пишуща машина попълнени. На неотчетени клубове Областта няма да дава заверка. … неподновилите картите си до края на март клубове ще бъдат лишени от всички права.”

Възможно е, също така, „Спортклуб” да не е разполагал към момента с достатъчно средства, за да картотекира своите членове. За всеки един член се заплащала определена такса (по 10 лв.), която вероятно не била пренебрежима. За тежестта й можем да съдим по едно решение, което конференцията на пловдивските клубове взела през декември 1931г.: „годишният членски внос към БНСФ да се намали от 10 на 5 лева”. Смятаме, че исканото двойно намаление на членския внос само по себе си говори за неговата тежест.

А спортклубци, от своя страна, далеч не били сред „охолните на деня” клубове – което косвено се илюстрира чрез симпатиите, с които левичарският в-к „Победа” отразявал техните благотворителни и културни прояви. Освен явните симпатии, показателна тук е и честотата, с която тези инициативи били отразени. За тях впрочем предстои да пишем след съвсем малко.

Некартотекирането на “Спортклуб” за 1932г. неминуемо оказало отражение и върху съдбата на един жизненоважен въпрос – този за клубното игрище. Хронологично: през юни 1932г. „Спорт” обнародвал решение на БНСФ относно игрищата – към федерацията се учредил отдел „Игрища”, който акт представлявал част от общата инициатива всеки федеративен клуб (т.е. картотекиран към БНСФ) да бъде снабден с игрище. За целта до клубовете били разпратени специални въпросници, като след тяхното връщане в БНСФ било предвидено да се учреди Национален комитет за игрищата. Той щял да прилага чл. 21 от Закона за физическото възпитание на българската младеж: „Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или отчужди от частни имоти необходимите места за игрища, салони, хижи… в размер … за населени места над 20 000 жители по 3 кв.м. на жител.”

В края на септември 1932г. „Спортклуб” все още не бил върнал в БНСФ изпратения му въпросник за игрищата. Едва ли причината била само в некартотекирането на клуба, тъй като от Пловдив, освен него, в същото положение били още „Алтай”, „Парчевич”, „Левски”, „Хоментмен” и „Шипка”.

Така или иначе, „изчезването” на „Спортклуб” траело единствено през футболната пролет на 1932г., тъй като от започващия сезон – 1932/33г., той отново бил включен за участие във ІІ-ра дивизия на града.

1932/33г.

Подготвяйки се за предстоящата надпревара, спортклубци победили на 11 септември в Станимака местния „Бенковски” (3:2), ала след две седмици били сразени с 3:5 при гостуването в Борисовград.

Официалното откриване на сезона било насрочено за 2 октомври 1932г. Току преди началото обаче “Бенковски” (Станимака) се оттеглил от участие във ІІ-ра дивизия – ето защо тя обхванала само четири клуба, всички от Пловдив: „Спортклуб”, „Хоментмен”, „Сила” и „Алтай”. Първите два принадлежали на четвърти район, а другите два – на втори: “Алтай” бил базиран в турската махала западно от Четвъртък пазар, а “Сила” – в кв. “Мараша”.

От есента на 1932г. знаем два резултата: на 17 октомври “Спортклуб” надделял над „Хоментмен” с 5:3, а на 6 ноември победил и „Сила” – 3:0.

При откриване на пролетния сезон – 28 април 1933г., спортклубци отново се наложили над „Хоментмен” – 3:0. Непобедени те завършили и първенството – на 10 юни “Юг” разказал: „Завчера, 5 того, сутринта на игрище „Левски”, се игра решающият първенството на ІІ дивизия мач между клубовете „Сила” и „Спортклуб”, който завърши 1:1. Играта и на двата клуба бе напрегната и упорита. Вятърът пречеше еднакво и на двата тима, но всеки случай „Спортклуб” имаше надмощие, но с лош голов шанс.

Реферира г. П. Чомаков, който през цялото време задържа своята строгост и правилно ръководство на играта, като много силно наказваше всяка нелегална проява. … С този мач „Спортклуб” изтръгна напълно първенството много достойно и преминава в І дивизия на мястото на сп. кл. „Сокол”. В двата определящи първенството полусезони „Спортклуб” има следните резултати: печели точки – 15, губи – 1, печели голове – 16, губи – 3.”

От цитирания пасаж научаваме и за промяната в регламента: баражните мачове били отпаднали, а вместо това първенецът на ІІ-ра дивизия и последният клуб от І-ва разменяли своите места. Същевременно, смятаме, че в горния текст авторът е допуснал техническа грешка – тъй като няма данни да са се изиграли толкова (осем) срещи, пък и само от цитираните от нас резултати се вижда, че спортклубци допуснали повече от три гола във вратата си.

Ала това са детайли от ситуацията. Най-важно било онова, което предстояло – онова, което „Спортклуб” по достойнство бил извоювал: своето място сред първите клубове на Пловдив.

След седем сезона във ІІ-ра дивизия, преминал своите първи седем години – в които имал съдбовното изпитание да бил на ръба на изчезване, „Спортклуб” през есента на 1933г. щял пристъпи с открито лице сред футболния елит на града: тъй като постигнал своето място по най-естествения, тоест най-изстрадания начин.

През и заради тези седем години на мъжество и надежда, корените на клуба се били вече надълбоко вплели в земята на най-големия от пловдивските райони. С тази сила в себе си, очаквайки есента на 1933-та, за „Спортклуб” жребият се оказал хвърлен.

ІV. Настоятелства.

Ще завършим разказа за първите седем години на “Спортклуб”, изписвайки имената на людете, имали отговорността да оглавят и направляват разностранната му народополезна дейност на клуба. А именно – хората, съставлявали настоятелствата.

1930г., октомври: Председател: Мих. Тодоров. Подпредседатели: Хр. Хрисафов и Гавр. Георгиев. Секретар: Кост. В. Кацаров. Касиер: Ст. Хр. Генов. Домакин: Бор. Стефанов. Медицински съветник: д-р Ник. Узунов. Завеждащ спорта: Климент Гичев (същият е член и на атлетическия комитет при ПОСО). Завеждащ юношите: Спас Николов. Съветници: Сл. Ат. Овчаров и Дим. Костов. Проверителен съвет: Бл. Дойчинов, Ев. Гавраилов и Н. Касъров. Спортен съвет: Дим. Велев и Дим. Георгиев.

1932г., септември: Председател: Ст. Пелеслиев. Подпредседатели: М. Тодоров и Г. Захариев. Секретар: П. Ив. Христев. Касиер: Ив. Н. Каяджиев. Домакин: Хр. Ковачев. Контролна комисия: К. Андонов, В. Костов и Б. Стефанов. Завеждащ спорта: Ст. Кутманов. Спортен съвет: Ст. Генов, Д. Сотиров и Ат. Жилков.

1932г., декември: Председател: М. Н. Тодоров. Подпредседатели: Г. Д. Захариев и Б. Кръстев. Секретар: П. Ив. Христев. Домакин: Д. Атанасов. Завеждащ спорта: Ст. Кутманов. Завеждащ юношите: Ст. Стефанов. Съветник: Хр. Н. Ковачев. Контролен съвет: К. Андонов, Б. Стефанов и Д. Бакърджиев.

1933г., април: Председател: М. Тодоров. Подпредседатели: Л. Тодоров и Г. Захариев. Секретар: Ив. Мандалиев. Касиер: Б. Кръстев. Домакин: Б. Стефанов. Завеждащ спорта: П. Иванов. Завеждащ юношите: Ст. Генов. Съветник: Ст. Кутманов. Проверителен съвет: К. Андонов, М. Лазаров и Д. Костов. Спортен съвет: Г. Свещаров и Н. Баядушев.