Спортното прохождане на спортклубци се оказало досущ като всяко друго: с несигурност на първите стъпки, упорство в овладяване на нужния ритъм, плюс неизбежните падания – чрез които много се научава. Именно „прощъпулнически” се оказаха и нашите усилия да възстановим най-ранния спортен път, който „Спортклуб” било съдено да извърви. Сведенията за първите години са твърде откъслечни – ако и старателно да ги съпоставяхме помежду им (още по-старателно избърсвайки техния исторически прах).
Всичко, което съумяхме да съберем, подредено според неговата хронологическа логика, предлагаме по-долу.
1926/27г.
Есенният спортен сезон в Пловдив се открил на 26 септември 1926г. ПОСО определила „Спортклуб” да членува във ІІ-ра футболна дивизия – тъй като дотогава „Караджа” и „Атлетик” се били състезавали там. Игрището на атлетистите (отстоящо източно от църквата “Св. Петка”, покрай днешния бул. “Мария Луиза”), станало клубно игрище на „Спортклуб”.
Както знаем, спортклубци дебютирали срещу друг дебютант: на 2 октомври 1926г., на игрището на Френския колеж, те извоювали 4:2 над „Парчевич”. Макар още в следващия мач да загубил (1:2 срещу „Тича”, 17 октомври), то изглежда, че „Спортклуб” съумял да запази през цялата есен вдъхновението от победния дебют. През ноември спортклубци финиширали трети – на две точки зад водача „Сокол”. Резултатите им били: 1:1 със „Сокол” (27 окт.), 3:3 с „Хоментмен” (31 окт.) и 3:1 над „България” (ноември).
На 28 ноември в читалище „Ив. Вазов” клубът провел и първото си общо събрание, отчитайки направеното през месеците след обединението.
За съжаление, от футболната пролет на 1927г. знаем само резултата от мача на “Спортклуб” с “Хоментмен”. На 15 май спортклубци отстъпили на арменския клуб с 0:3
Оказа се невъзможно да възстановим класирането във ІІ-ра пловдивска дивизия за сезон 1926/27г. – тогавашната преса не предлага надеждна и пълна информация. По косвени данни е известно само, че първенец на ІІ-ра дивизия станал „Сокол”.
1927/28г.
Не по-отличаващо се е положението и за следващия сезон – процедилите се до нас сведения биват съвсем повърхностни. Съдейки по думите на „Юг”, можем обосновано да предположим, че „Спортклуб” укрепнал в първата година от своето съществуване. На 21 септември 1927г. вестникът информирал: „На пловдивския „Спортклуб” през миналия месец гостува: „Борислав”-Борисовград, първенец на Хасковската област. „Чеган” – офицерски спортен клуб-Бургас, първенец на областта. Резултат и от двата мача е 2:2. Играта, въпреки предубежденията, бе изнесена със завидна живост и красота. С добитите резултати пловдивският „Спортклуб” изпъква като един добър първостепенен клуб.”
От самия есенен сезон на 1927-ма знаем един-единствен резултат, 1:1 срещу “България”. Знаем още, че „Спортклуб” не бил сред първите два тима в подреждането.
През април на 1928г. Южна България била разтърсена от опустошително бедствие и футболна надпревара във ІІ-ра дивизия не се състояла. Както писал „Спорт”, „след страшната стихия на земетръса, в Пловдив е немислимо да се играят мачове.”
1928/29г.
“1928г. бе за пловдивския спортист пълна с тежки изпитания. Едно нещастно събитие даде своя отпечатък на спортния живот в областта през цялата година – катастрофалното землетресение. То не раздруса само основите на сградите, но и тия на всички организации. Няколко по-слаби клубове не можаха да устоят на страшните събития и загинаха. Днес те съществуват само по име и водят един анемичен живот.”
С такива думи “Спорт” започнал обзора на отишлата си година – те ясно очертават тежкия удар, който бедствието нанесло на града. Сполетялото Пловдив нещастие неминуемо поразило и спортните клубове: някои от тях се саморазпуснали, а други изгубили своите игрища – там били настанени граждани, чиито домове стихията погубила. Това сполетяло и „Спортклуб”: той се оказал лишен от тъй важното условие за пълноценен спортен живот, собствено игрище. В късната пролет на 1928г. за “Спортклуб” се зародила една от най-големите болки в исторически план – липсата на игрище.
Впрочем, идващите страници тепърва ще разгръщат тази нерадостна тема.
По отношение на спортното представяне, достигналите до нас сведения са разпокъсани. Знаем резултатите от два мача през започналия нов сезон – есента на 1928г. В деня на откриването, 14 октомври, “Спортклуб” победил “Алтай” с 4:0, но две седмици след това отстъпил с 0:3 на “Б. С. 27”.
От пролетта на 1929г. знаем също два резултата, при това срещу същите съперници. На 28 април “Спортклуб” бил победен от “Алтай” (0:2), а след две седмици завършил 2:2 с “Б. С. 27”.
В края на сезона, през юни, спортклубци финиширали на третото място във ІІ-ра дивизия. От съвсем реалистична гледна точка, това представяне може да се приеме, ако не за успешно – то със сигурност за мъжествено – тъй като клубът успял да оцелее сред условията, в които природната стихия го била поставила.
Фактът, че спортклубци полагат усилия за надмогване на трудностите бил отбелязан от “Спорт” още през февруари на 1929г.: „Напоследък някои от клубовете, които миналата година бяха в пълен упадък, както например „Кубрат” и „Пловдивски Спортклуб”, се съвзеха и развиват доста голяма дейност, като уреждат често събрания и вечеринки. Всички добри спортисти следят с интерес и симпатии усилията на тези клубове и се надяват да ги срещнат през новия сезон на спортното поле.”
1929/30г.
Новият спортен сезон бил открит на 15 септември 1929г. В същия ден “Спортклуб” победил “Алтай” с 3:1, но след седмица, макар и домакин, отстъпил с 3:4 на “Левски” (Станимака, дн. Асеновград). Полусезона спортклубци завършили на трето място, а в последната си изява за годината срещнали в благотворителен мач есенния първенец на ІІ-ра дивизия. На 24 декември “Спортклуб” играл срещу “Шипка” (новото име на “Б. С. 27”), като приходите били за подпомагане на ПОСО.
Пролетната футболна надпревара била подновена на 6 април 1930г. На Великден (23 април) “Спортклуб” пътувал до Пазарджик за приятелска среща с местния “Левски”. През първото полувреме отборите не успели да отбележат гол – през второто обаче домакините сторили това на три пъти. “Борба” отбелязала: “И двата тима не можаха да дадат добра игра. Липсваше всякаква свръзка между форуардната и отбранителна линии.”
От пролетния полусезон на ІІ-ра дивизия можахме да възстановим три от четирите мача на “Спортклуб”. На 18 май отборът гостувал в Станимака на “Левски”, преодолявайки го с 1:0. По думите на “Борба” тази победа дошла “благодарение на добрата форуардна линия”. Последвала нова победа – 3:0 над “Алтай” (24 май). “Спортклуб” обаче завършил сезона със загуба, отстъпвайки на първенеца на дивизията, “Шипка” (1:3, 29 май).
Смятаме, че тези резултати най-вероятно отредили за спортклубци второ място във ІІ-ра дивизия. Не бихме могли да го твърдим със сигурност, ала положението е такова: “Спортклуб” разделял второ/трето място с “Левски” (Станимака), но имал мач по-малко, при това срещу аутсайдера на ІІ-ра дивизия “Ботев” (Станимака). Ако този мач изобщо се е състоял (нещо, което ние не успяхме да установим), то допускаме, че “Спортклуб” едва ли е загубил – ето защо, той най-вероятно застанал сам на второто място.
От друга страна, за сезона 1929/30г. първенството във ІІ-ра дивизия било спечелено от „Шипка” (която впоследствие спечелила и баража за І–ва дивизия). Възможно е, обаче, „Спортклуб” да оглавил таблицата само за пролетния полусезон – тъй като „Спорт” през август`30г. го нарекъл „първенеца на ІІ-ра дивизия”.
Тъй или инак, единствените сигурни данни са, че тимът разделял второ/трето място за изтеклия сезон.