Гочо става Герой на труда със сребро от Мексико 68

Къде е на магарето оная работа, къде на коча топките, коментира премиите сега и преди легендарното крило на Локо
В дните, когато се радваме на трите ни единствени медала, някак встрани остава спортната ни слава на предишните олимпиади. Дори футболът, който преди САЩ 94 не е сред водещите ни спортове, печели сребро на Игрите през 1968 година в Мексико. Нашите са на крачка от титлата, но на финала са жестоко порязани от местния рефер Диего де Лео, който отмъщава за елиминирането на националния му отбор на четвъртфиналите. Единственият представител на пловдивския футбол, печелил сребърен медал от олимпиада, е легендарното крило на Локомотив Георги Василев. „На финала беше невиждана съдийска касапница. През дългата си кариера все съм бил свидетел на реферски своеволия, но такива брадви като на онова озлобено мексиканче не съм виждал и в Неврокопската Б окръжна група“, спомня си футболист №1 на Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.
„Не можах да играя на финала, защото срещу Тайланд ме контузиха и кракът ми беше отекъл. Онова с дръпнатите очички, дето ме ритна, обаче сигурно не е проходило повече. От пейката обаче ми идваше да вляза на терена и да удуша онова изчадие в черно, дето ни отне олимпийската титла“, разказва роденият в Демирхисар нападател, превърнал се впоследствие в кошмар на вратари от ранга на Дино Дзоф.„Това беше една от малкото контузии в кариерата ми, заради която пропусках мач. Винаги съм казвал на треньорите ми, че дори със смъртен акт в ръката трябва да ме пишат в титулярния състав. Като се върнах от Мексико, приятелчета от Ботев, тогава Тракия, ме бъзикаха, че ще пропусна градското дерби. Казах им: Стой, та чакай. Излязох си на Голямата къща като пич и им мушнах 2 гола. За да им топлят за зимата“, откровен е Гочо Василев.„И да съжалявам за златото от Мексико, и да не съжалявам, все тая. Минало -заминало. Дадоха ни по 300 долара премия и по един Народен орден на труда. Това беше. Сега ме е яд, като научих, че за титла давали 250 хиляди лева и спортистите ни се спъват. Имат далеч по-добри условия за подготовка. Нямат я обаче нашата мая, борбеността, желанието за победа, да прославиш родината. Айде сравнете 300 долара с 250 хиляди лева! Дето вика народът: „Къде е на магарето оная работа, къде са на коча топките“.„За Мексико заминахме без големи очаквания. Във федерацията, под натиска на клубовете, бяха решили да пазят звездите за световните квалификации. За треньор назначиха Бялото перо. Така викаха на Георги Берков, който беше направил Локо (Сф) шампиони. Взеха ни млади, надъхани момчета. Никой не се е надявал на медали, камо ли на титла. Ние обаче ги опровергахме и ни посрещнаха като герои. Не знам защо и сега се подценява този велик успех на българския футбол. Какво точно е станало след полуфинала, не зная. Има хиляди версии. Истината е, че при равен и ние, и унгарците по регламент ставахме олимпийски шампиони. Очаквахме двете ръководства да се разберат, няма какво да крия. Едната версия е, че унгарците са отказали нашето предложение, другата е, че нашите ръководители са настоявали мачът да се играе и да бием маджарите. След 48 години това вече няма значение. Болно ми е, че сега дори не можем да мечтаем да класираме националния отбор по футбол на олимпиада“, спомня си легендарното крило.Гочо Василев е повикан в състава, но гениалният му съотборник от Локомотив Христо Бонев не е, тъй като го пазят за световните квалификации. В България остават още Гунди, Котков, Димитър Якимов. Треньор е Георги Берков, станал шампион с „Локо” (Сф) четири години по-рано. Берков води за Мексико Сити момчета, за които тепърва ще се говори. Повечето са на по 22-23 години. От ЦСКА са взети вратарят Стоян Йорданов, защитникът Иван Зафиров-Копата и обещаващите таланти Аспарух Никодимов и Петър Жеков. „Левски” е представен с пернишкия здравеняк Кирил Ивков и нападателя Цветан Веселинов-Меци. От „Локо” (Сф) са железният защитник Георги Христакиев, наричан заради свирепата си игра Хери Смъртта. Хери Смъртта играе и за Локомотив Пловдив, а в дербитата се превръща в най-омразния пазач на Чико Дерменджиев. В селекцията са още опитният Ивайло Георгиев и техничарят Атанас Михайлов. „Спартак” (Сф), който същата година е носител на Купата на Съветската армия, дава на Берков трима от водещите си играчи Милко Гайдарски, Михаил Гьонин и Георги Цветков-Цупето. Групата допълват Евгени Янчовски и Тодор Кръстев от „Берое” плюс Янчо Димитров от „Славия”.Малцина предполагат, че България ще стигне до финала за титлата. В групата нашите пречукват Тайланд със 7:0. Гочо Василев е неудържим и бележи хеттрик. Великото крило от Демирхисар дотолкова ядосва тайландците, че един от тях го рита зверски и до края на първенството травмата не отшумява. Нашите удържат стратегическо 2:2 с Чехословакия и бият Гватемала 2:1. На четвъртфинала в Леон противник е Израел, който играе на олимпиадата с първия си тим. Хери Смъртта прави 1:0 за нашите с бърз гол. На терена обаче ври и кипи, съдията показва шест жълти картона. Израелците чупят носа на Ивков. Тъй като вече са извършени две смени, коравият защитник стиска зъби и остава на терена. Минута преди края Файгенбаум изравнява 1:1.По регламент победителят трябва да се определи чрез жребий. Една монета от 5 песо в ръцете на френския съдия Мишел Китабжан ще реши всичко. Реферът вика при себе си на центъра капитаните Милко Гайдарски и Файгенбаум. Гайдарски избира „ези”. След като монетата пада на тревата, нашият капитан вдига победоносно ръце – България е на полуфинал!

Там обаче след два дни ги чакат домакините от Мексико. На стадион „Халиско” в Гуаделахара олимпийците на Берков излизат срещу един от най-силните отбори от Америка. 50-хилядната армия мексикански запалянковци обаче се смълчава в началото, когато Петър Жеков нанизва първия гол във вратата на Варгас. Докато онези се опомнят, Начко Михайлов прави 2:0 за България. Тече едва 9-ата минута!

Мексиканците обаче засилват огъня. Моралес намалява преди почивката, в началото на второто полувреме Ектор Пулидо прави 2:2. Нашите обаче се вдигат на щурм и бързакът Меци Веселинов забива за трети път топката в мексиканската врата – 3:2! До края защитата ни е непробиваема, а на вратата Кръстев пази като лъв.

В 5 часа сутринта националите се прибират в хотела си в Мексико Сити. Долу ги чакат неколцина от спортните шефове на олимпийската ни делегация. „Браво, момчета, ама по-тихо, че Боян Радев спи…”, предупреждава ги шефът на федерацията по щанги Христо Меранзов.

Неприятното предчувствие, че на финала съдиите ще порежат България, се появява още на другия ден. Тогава Боян Радев трябва да се бори с американеца Хендрик Шенк. Кирил Ивков, който е от една и съща пернишка махала с легендарния борец, отива да вика за градския си в зала „Бунтовниците”. Главният съдия от Мексико прави всичко възможно да пречи на „Урагана от България”, който се устремил към втора олимпийска титла след тази от Токио-64. Въпреки арбитъра Боян печели с технически туш. „Още тогава се разбра, че мексиканците имат зъб на България за това, че ги бихме на футбол. Ясно беше, че ще си отмъстят по някакъв начин”, свидетелства Ивков.

Малко по-късно в щаба ни настава паника, след като се оказва, че финалът България – Унгария е даден на мексиканския съдия Диего де Лео. Вън от съмнение е, че ще ни реже главите. За съжаление нито един от печените чиновници от футболната ни федерация не е с отбора в Мексико. Прочутият шеф Недялко Донски остава в София. С групата в Мексико е само кандидат-членът на ЦК на БКП Николов и доц. Стоян Петров от ВИФ – все неопитни в задкулисните игри. Не върви пък председателят на БОК ген. Владимир Стойчев или колегата му от БСФС Трендафил Мартински да вдигат гюрултия пред организаторите за смяна на арбитъра.

Съдията Диего де Лео е странна птица. Роден в Италия, той свири там повече от десет години, преди да се пресели в Мексико. Лесен е за подкупване, тъй като живее от заплатата си на гимназиален учител. Предполага се, че унгарците са го „хванали” по някакъв начин. Де Лео например е бил много близък със съдията от Унгария Ищван Жолт, който също е в Мексико и свири мачове на олимпиадата. Треньорът на маджарите Карой Шош също е от стара коза яре, когато се налага да си осигури подходящ рефер.

На 26 октомври 1968 г. в три след пладне Диего де Лео извежда двата отбора пред 75 000 запалянковци на „Ацтека” в мача, който ще остане като един от най-срамните финали в историята на футбола. След 20 минути нашите повеждат с гол на Меци Веселинов. Щурмовакът на „Левски” прави каквото си иска с ошашавените маджари. Точно тогава обаче се намесва Диего де Лео. Първо гони Веселинов за няма нищо. След това абсурден червен картон получава и Ивков – показан му е след двубой за топката във въздуха с Дуляй. В справедливия си гняв Начко Михайлов хвърля топката и уцелва рефера по главата. Хайде и на него червен! Останали с 8 души на терена, нашите губят 1:4.

Светът настръхва срещу теслата за нашите

Мексиканската публика побеснява срещу сънародника си заради теслата, която удря на симпатичния български тим. Налага се играта да бъде спряна за 5 минути, тъй като зрителите хвърлят по терена възглавничките си за сядане. Световната преса настръхва срещу несправедливостта. „Диего де Лео провали олимпийския финал, който иначе се очертаваше да бъде много интересен”, коментира „Франс Футбол”. Знаменитият английски журналист Брайън Гленвил пише специална статия в испанското издание „Мундо Депортиво” за двойния аршин на Де Лео. На терена нашите реват като магарета, докато ген. Стойчев им окачва сребърните медали. Малката им утеха поне е, че същата вечер Боян Радев катурва румънеца Мартинеску на тепиха и печели втората си олимпийска титла.

Автор: Дончо ДОНЕВ