Придържането към определени принципи не е празна работа

От февруари 26, 2016 Новини Няма коментари

Продължаваме с един от най-големите подвизи в историята ни, а именно спечелването на бронзовите медали през 1992 г. Подвиг, не защото отбора се класира в призовата тройка, а заради начина и условията при който е постигнат този успех. За да припомним как точно водения от Атанас Драмов и Михаил Георгиев отбор достигна до медалите ви публикуваме една статия на Иван Карабов (сп. „Гол“) от онзи луд сезон.

„Придържането към определени принципи не е празна работа“
Атанас Драмов

„Нищо не предвещаваше подобно развитие. „Локомотив“ бе завършил миналия шампионат по станала от години традиция в компанията на аутсайдерите. През лятото кормилото на отбора за четвърти път пое новият стар треньор Атанас Драмов, а негов помощник стана досегашният наставник Михаил Георгиев. Отидоха си едни футболисти, дойдоха други, без да носят блясъка на известността със себе си.

Футболният клуб имаше много проблеми — като се започне от липсата на нормални условия за подготовка, та се стигне до недоброто финансово състояние. Футболистите и треньорите започнаха новото първенство с най-ниските заплати в цялата майсторска група, без да сме сигурни дали възнагражденията им биха издържали конкуренцията в „Б“ група. За да не сме голословни: месечната зап¬лата на футболистите в отбора варираше между 700 и 900 лева, а старши треньорът получаваше 1500 лева (използваме миналото глаголно време с надеждата, че докато броят излезе нещата ще се променят в положителна насока). И след всичко това „Локомотив“ направи един много добър есенен полусезон, представянето му изненада приятно всички. Отборът се представи в един нов облик, който се харесваше не само на привържениците му. Треньорите направиха от бързината атрактивност, която пълнеше зажаднялото за спектакли око. Издръжливостта на отбора стана основен компонент в игровата му характеристика.

— Все пак нека уточним нещата — казва Атанас ДРАМОВ — ние изграждаме все още отбора и това започна още от първия ден на подготовката за настоящия шампионат. Най-напред се освободихме от някои хора, които пречеха на работата. Това бяха футболисти, които си мислеха, че са всичко в този отбор, които можеха и да имат определени качества, но нямаха морал за ценностите, на които ние изключително много държим в нашия отбор. В минало¬то имаше прекалено много хора, които пречеха отборът да изяви по-големи амбиции. Затова и най-голямата амбиция се простираше до оставането на отбора в първата ни група.

— Сега като че ли нещата изглеждат други. . .

— Твърдо сме решили да се опираме на футболисти, които ра¬ботят в името на отбора. Не можем да подчиним действията на един или двама състезатели. . .
— Това разбраха ли го футболистите?

— Прекрасно го разбраха още от първия ден. Това, че няма звезди от голяма величина в нашия отбор, това, че разбират какво искаме ние от тях в подготовката и в мачовете, това, че изискванията са високи към всеки един, независимо от качествата, които притежава — всичко това се явява един подтик към самоусъвършенстване, към истинско потапяне и себераздване в работата.

— Все пак, на какво се дължи новата игрова линия, която налагате независимо от всичките ви проблеми?

— Да, не е малко, че започнахме първенството без нашите голмай¬стори от миналия шампионат Г. Димитров и Драганов. Това не бе малко за един отбор, който даваше предварително опасения, че и тази година няма да го бъде. Но аз винаги съм разчитал на колективното начало. Това е мое убеждение, а не празни приказки. Това не са чак толкова сложни неща, колкото изглеждат на пръв поглед. Това е преди всичко работа и придържане към определени принципи.

— Очевидно е, че тази работа и тези принципи дават определени резултати. . .

— Ние не можем да кажем, че за 10—15 мача сме изградили отбор. Но досега всичко показва, че пътят е правилен. Ние променихме изцяло стила и методите на работа и ще държим на тази линия.

— Проблемите, които имате в клуба не ви ли карат да хвърляте двойно повече усилия в подготовката?

— Сега сме в окаяно състояние. Нямаме терен, на който да тренираме и използваме градския стадион под наем. Ние сме като чергари — отиваме и се връщаме с автобуса, футболистите ни са потни, изстиват. Не вярвам друг отбор да има като нас. До пролетта няма да влезем в нашия стадион, чийто ремонт продължи невероятно дълго. Лошото е, че в дъждовните дни, а сега предстои и зима, не ни пускат на централния стадион, тренираме където намерим, включително и на сгурия. Затруднени сме изключително с индивидуалната подготовка на тия млади футболисти. Ние не можем да останем след тренировка, да работим там, тъй като автобусът ни чака. . .

— Все пак, какъв искате да видите вашия отбор?

— На нас ни липсва все още индивидуалното майсторство, въпреки че в отделните мачове отборът играе атрактивно. Някои умения на футболистите имат нужда от усъвършенстване и това е нормално, като се има предвид, че футболистите ни са млади. Това значи, че имат още какво да добавят към своята техническа биография или характеристика, ако мога така да се изразя. За съжаление пак повтарям — в момента сме затруднени да работим върху индивидуалната подготовка.

— След добрата ви игра нормално е атмосферата в отбора да е доста привлекателна. . .

— Не знам какво значи една атмосфера да е привлекателна, но знам, че на всичко при нас се гледа с едно критично око. Положителното при нас е, че всички разбират и знаят към какво се стремим и какъв футбол трябва да „правим“. Няма треньор, който да не желае отборът му да играе добре. Но това не става само с желание и инструкции. Не знам дали разбрахте, но всичко е работа при нас.

— Не се ли получава един парадокс — вие се трудите много, а футболистите получават мизерни заплати. Очертава се реална заплаха за клуба — скоро някои ще тръгнат да търсят по-високо възнаграждение и мисля, че това е съвсем естествено?

— Да, съществува такава заплаха, но аз не съм специалист по-търсене на пари. Притесняват ни, разбира се, тези проблеми, но какво да правим — да спрем да играем ли? Засега момчетата се справят с недоимъка. И все пак клубното ръководство трябва да реши този проблем. Как ги реша¬ват другите отбори, а ние не можем — ние ли сме най-некадър-ните? Нямаме спонсори — кой трябва да ги търси? Ние ако сега не можем да намерим, когато отборът върви добре, кога друг път. . .

— Нека „прехвърлим топката“ в друга посока — почти през целия сезон отборът ви игра в едно равномерно темпо, без да има приливи и отливи срещу силни и слаби съперници. . .

— Не делим отборите на силни и слаби. Всяка среща е важна. Не си играем на планове за точки. Можеш да плануваш, ако имаш 200 тухли например — какво да изградиш, как да го направиш. Ние не играем заради самите точки — повярвайте, че е така. Точките идват като реализация на самата игра. Всичко е свързано. Ние не търсим щастливо развитие на даден мач, а търсим да го постигнем с определени възможности — не знам дали схващате разликата.“

Материалите за „Локомотив“(Пд) написа ИВАН КАРАБОВ